14.04.2012 г.

За един по-различен Кафка

Кафка на плажа, Харуки Мураками
изд. Colibri, 2006 г.

Няколко пъти започвах да пиша за “Кафка на плажа”, след което се отказвах и отлагах нарочно този пост. Всяко начало е трудно – оправдание, което за мен вече не важи. Ето, изправям се пред своя най-голям страх. Ще пиша за наистина добра книга.

И все пак, откъде да започна? Може би от сюжета, перфектно изпипан до най-малката подробност. Разказ, който пристрастява и кара читателя да се залепи за книгата, да препуска по страниците, докато най-сетне стигне до гъстата гора и войниците-стражари, пазещи входа към безграничното въображение на Харуки Мураками. Безброй думи, които обръщат представите наопаки и разбиват предразсъдъци не само по отношение на писането, а и по отношение на заобикалящия ни свят, на който повечето от нас гледат като на една сива рутина. Книгата създава усещане за ненаситност – сякаш самият Мураками я е писал с удивителна скорост – почти мога да усетя задъхания му глас да шепне историята в ушите ми. А песента.... дали някога наистина ще чуя вълшебната й мелодия?


Не мога да не спомена героите, отново перфектно изрисувани, образи като от филмов сценарий. Появата на персонажи с имената Джони Уокър и полковник Сандърс потвърждават теорията ми, че авторът е меко казано с развинтено въображение. Трябва да си луд (естествено употребявам думата в най-хубавия възможен смисъл), за да срещнеш един малоумен с Джони Уокър, който пък се оказва бащата на 15-годишен беглец, прочел повече книги и от учителите си.

Разговорите с котките са само малка част от прекрасните диалози, тълкуванията на които могат да предизвикат сериозни дискусии не само в литературните клубове. Това разбира се, наред със задължителното наличие на мистериозна жена и необикновени случки, е част от уникалния стил на Харуки Мураками. И колкото и объркано да звучи, в крайна сметка всеки може да открие обединяващата идея за самотата на човешкото съществуване. А оттук на сетне нашето собствено въображение трябва да проработи и така да ни отведе до размишления за предразсъдъците, доверието, семейството, Едиповия комплекс, конспирациите – и вероятно още стотици различни прочити.

Признавам, че съм пристрастна, особено след като прочетох “Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”, няма как да не съм. А и това ни най-малко не ме притеснява, още повече, че всяка следващакнига на Мураками усилва желанието ми да вляза в главата му. Ето защо разтворих “Кафка на плажа” с готовността да се гмурна в един сюрреалистичен свят и да се оставя на думите сами да ме водят напред към този невъзможен плаж, където Кафка спокойно чака да бъде нарисуван. А тази картина все още се крие в съзнанието ми и от време на време напомня за съществуването си – като черна котка, промъкваща се в дупка светлина.

Известно време след прочитането на книгата дори не мога да открия нещо негативно в спомена си за нея. Така че може би забавянето на този текст, е свързано именно с някаква особена вътрешна нужда романът да отлежи, за да мога сега със сигурност да заявя, че това е наистина добра книга. Не просто добра.

by argi