14.04.2012 г.

За „Любов”-та и Елиф Шафак

„Всяка истинска любов и приятелство са разказ за неочаквано преобразяване. Ако преди да обикнем и след като сме обичали, сме същите, значи не сме обичали достатъчно.”
Елиф Шафак, „Любов”

Посетителите на срещата с Елиф
Шафак; Личен архив, 2012
Първата книга на Елиф Шафак, издадена в България е „Любов”. Не исках да я чета. Причината за това беше, че книгата излезе по времето, когато много издателства в България решиха да заложат на турски автори и романи, подобно на сериалите завзели телевизионното ни пространство. Когато „Любов” излезе, я сметнах за една от тези книги. С тъжни любовни истории, непреодолими културни или социални различия, проблемите на младите в патриархалните общества. Очите ми за тази, както и за много други книги, отвори моят приятел Жоро (ГеоргиГеоргиев, „Книжарница „От А до Я”), който горещо ми я препоръча и каза магическото изречение – „Няма да съжаляваш, кога съм те подвеждал в избора на книга?” – вярно си е, че никога не е, затова при първа възможност си купих „Любов”. Вероятно очаквате да ви кажа, че я прочетох на един дъх, за 1-2 дена. Нищо подобно. Четох я няколко месеца и то не защото не е завладяваща. Тази книга е като доброто уиски – колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става. Затова не бързах да я прочета, а напротив – прелиствах страниците бавно и отбелязвах с листчета местата, където някоя фраза, мисъл или разговор ми бяха харесали особено много. Когато прочетох последната страница, в книгата имаше голям брой листчета. Романът определено си заслужаваше.

Сюжетът проследява две истории, разделени от прага на времето и представени през погледите на различни по характер, пол, възраст, убеждения и социален статут хора. Едната е на странстващия дервиш Шамс от Тебриз, чиято мисия е да се срещне със сродната си душа – поетът Руми. Другата е на домакинята Ела Рубинстайн, която е безупречна съпруга и майка – винаги очакваща семейството си с топло и вкусно ястие у дома, винаги на разположение, но никога не задаваща излишни въпроси. За развлечение Ела решава да прочете една книга и да я рецензира. Но тази книга преобръща живота й, точно както срещата с Шамс пробръща живота на Руми.

Влюбих се в „Любов” и в очарователния изказ на авторката й от пръв прочит. Затова когато разбрах, че Елиф Шафак ще идва в България по покана на Mtel и издателство „Егмонт” бях крайно развълнувана и нетърпелива да я видя и чуя наживо. И когато 5-ти април дойде, хванах Дани (Даниела Ковачева) под ръка и заедно се запътихме към Археологическия музей.
Сцената на представянето
Личен архив, 2012
  
Музеят ми се стори странно място за провеждане на представяне на книга, докато не присъствах на това на „Чест”. Тук е моментът да похваля „Егмонт” за чудесно свършената работа, защото това действително беше най-доброто представяне на автор и книга, на което съм била някога. Залата на Археологическия музей беше като дом, в който нямаш търпение да отидеш на гости, защото знаеш, че ще си изкараш превъзходно. Импровизираната сцена беше снабдена с банери на най-новия роман на Шафак, а на заден план видео стена прожектираше корици на чуждестранни издания на останалите й книги, както и цитати от тях на български език. Хората, поканени да представят писателката и романа й, бяха отлично подбрани.

Емилия Л. Масларова за Елиф Шафак
и книгите й.
Личен архив, 2012
Всъщност мисля, че за първи път ми се случи да видя преводача да се изказва за писателя, който превежда. Емилия Масларова излезе на сцената, въпреки притесненията си, и разказа изживяванията си около превода на „Любов”, а по-късно и на останалите две книги, издадени на български език – „Копелето на Истанбул” и „Чест” – и сподели мнението си, че Елиф Шафак е третият писател след Джоузеф Конрад и Владимир Набоков, който се изказва с такава лекота и богатство на език, различен от матерния му. Аз лично смятам, че е чудесна идея преводачът да бъде човекът, който представя писателя – в крайна сметка той би трябвало да е един от хората, които познават стила и изказа на автора най-добре.


Георги Господинов за Елиф Шафак и "Чест"
Личен архив, 2012
След Емилия Масларова на сцената пристъпи популярният български писател Георги Господинов, който въпреки здравословните си проблеми, говори безупречно за романа на Шафак „Чест”. Да представиш книга, която не е четена все още от почти никого е много трудна задача. Затова пък Господинов спечели с речта си дори хората, които нямаха намерение да четат книгата, убедена съм в това. Той сравни писателката с Шехерезада и сподели, че е впечатлен от Елиф Шафак, защото точно като нея, и той смята, че качествената литература са историите, разказани така, че да предизвикат вчувстване.

Елиф Шафак
Личен архив, 2012
Елиф Шафак благодари на всички присъстващи и разказа историята на самотния, интровертен писател (за разлика от популярния, екстровертен автор – две самоличности, които се крият във всеки популярен писател) и за самотния читател. Всъщност може би самотата по време на писане и четене е факторът, обединяващ хората на книгата, защото тя е самотна форма на изкуство. Но в крайна сметка, книгата е притежание на читателите, а не на писателите. Защото всеки читател преживява книгата през своя призма. Милиони хора по света четат една и съща книга, но всеки от тях го прави по различен начин – всяко отделно четене може да бъде сравнено по уникалност с пръстовите отпечатъци на човека. С тези думи и благодарност за цялата положителна енергия, която получава от читателите си, Шафак приключи речта си и представянето премина към финалната си част – автографите.

Искреното ми разочарование от трополенето, бутането и скупчването на прекалено много хора на прекалено малко пространство пред масата, зад която седеше писателката, беше изместено от усмивката на Елиф Шафак, когато и аз подадох екземпляра си за автограф.

Личният ми екземпляр от "Любов" с автограф от Елиф Шафак
Личен архив, 2012
Бени и Елиф Шафак
Личен архив, 2012
Дани и Елиф Шафак
Личен архив, 2012











С Дани си тръгнахме с огромни усмивки от срещата ни с любимата ми вече писателка (колкото и да мразя тази категоризация, това е – Елиф Шафак окончателно е любимата ми писателка), защото, както каза Дани на Шафак – „This book is magic!” – и не само книгата – Elif Shafak is magic – една изящна, искрена, интелигентна и усмихната жена с прекрасен стил и невероятни истории. Това е Елиф Шафак.

Ревюто на Арги за "Любов" можете да прочетете ТУК 
Можете да разгледате и официалния сайт на Елиф Шафак. 
Препоръчвам ви и речите на Шафак в TED и PEN 

Фотографии: Личен архив, Дани и Бени, 2012 (Извиняваме се за лошото качество)

By Beni