20.03.2012 г.

Последният книгоиздевател

  Изминаха много години на невежество, през които за знание се възприемаше всяка хрумка, било то и на кравар, който твърди, че кравите могат да произвеждат шоколадово мляко. В тези тежки времена за образователната система, чийто приоритет бе да приспособява тия, дето не са могли сами, уроците се свеждаха до алтернативни начини за пушене, пиене без повръщане и непорочна развратност. Все пак съществуваше и един издател, последният в галактиката, който си блъскаше главата в единствената оцеляла печатна машина.
  И така. За Благой Христов настъпиха тежки времена на несправедливост, в които умението да се трудиш чистосърдечно се смяташе за Божие проклятие. След като светът бе свършвал няколко пъти и противно на очакванията на движението на позитивистите (заминали си още с първия настъпил край), катаклизмите затриха мъдреците и пощадиха идиотите. Земята отново придоби плоска форма, а приматите напуснаха клетките си и зауправляваха света. Може би ще е интересно да се отбележи, че по това време софийският квартал Бояна бе свърталище на отрепки, а градският зоопарк резиденция, която туристическите сайтове описваха като китно местенце с изглед към Черно море.
  Но да се върнем на Благой Христов – последният книгоиздател. Невзрачният, кокалест младеж премина през тежко детство. От баща си бе наследил някакъв извратен ген, който не му позволяваше да се отдава на пороци и вместо това прекарваше дните и нощите си в четене и писане. В ранна юношеска възраст съзря до нещастник, който проклина света във всичките му аспекти. Въпреки това, на седемнадесет години вече беше притежател на офсетова ролна машина, прашасвала поколения наред. Като че ли съдбата му нямаше да е толкова мрачна, ако два злободневни фактора не й влияеха като луни: първо, нечетенето се възприемаше за по-смислен процес от четенето и второ – книгите си съществуваха без да е нужно да бъдат издавани. Нещо повече, те членуваха в синдикати и ако някой нарушеше правата им, го съдеха до дупка.
  Както вече споменах, пророчествата на няколко цивилизации се бяха изпълнили и с края на календарите им настъпиха необратими последствия. Природните бедствия бяха омешали информационното, гравитационното, енергийното и каквито още се сещата полета, сякаш бяха топките на държавния спортен тотализатор. Настъпилите промени в свойствата на материята и антиматерията, които бяха последствие на горопосочените събития, доведоха до материализация на всяка относително възможна идея.Читални все още съществуваха, но повече им подхождаше названието „пушални”. Учен на Новото време бе открил, че хартия, върху която има нещо отпечатано, е подходяща единствено за пушене. Така тютюневите изделия отстъпиха мястото си на мастилените. Обществото на оцелелите писатели бе по-снобско от всякога. Най-популярните форми на литературата се изразяваха чрез мокри надписи върху фасади и жълти очертания в снега. Не бе рядкост представянето и написването, а дали не е по-правилно „изработването”, на произведението да съвпаднат. Публиката винаги бе във възторг, дали от твореца или от безплатната бира, но рядко се случваше да си тръгне с подписана книга.

  В един обикновен до втръсване ден, самотният Христов бе изпаднал в очакване. Намираше се на малка ъглова масичка в кафенето на някогашен шофьор, сега мастит бизнесмен с прякор Бакшишът. Заведението бе претъпкано с кресливи ученички, които имаха практическа задача „Бягане от учебен час”. Цигареният дим се издигаше до аспираторите, почесваше несъществуващото си чело и се връщаше обратно, за да си почине в дробовете на непушачите. Броят непушачи в залата, а най-вероятно и във Вселената, се свеждаше до един – Благой Христов. Няколко дена по-рано той бе получил странно телепатично включване, което се бе записало на мозъчния му секретар, понеже Благо отсъстваше от вкъщи. Дрезгав мъжки глас го бе търсил „по работа”, във връзка с погребална реч, която възнамерявал да отпечата. Докато си прехвърляше записа в главата Благо установи, че вратата в заведението се е отворила... видя как цигареният дим подава нос навън и бързо се отказва, а зад него една ехидна усмивка затърси с поглед ъгловата масичка.
 - Я сум батю ти Илия – отсече дрезгавият глас, който се издигаше от най-несъразмерното тяло в околията.
 - Благой Христов – печатар и издател – успя да смотолеви, подавайки спаружената си ръчица.
 - Чуй ма ся, охлюве... Преди три месеца ми дрънна шефчето от Оня свят и ми каза, че е време да си одя. Аз бех голема личност тука, ама тия моите, дето ми се врът из краката вкъщи, са голями лумпени. Толкоз са оскъдни, че не могат да врътнат едно погребение как му е редът. Затуй пратих средния унука при една плоскогърда даскалица, да са учи на четене.
  След това откровение опуленият издател се запита, дали алтернативата да си остане у дома и да изпълни следобедния ритуал по блъскане в тежки предмети не бе по-приемлива. Няколко секунди време, след което се освести:
 - А аз с какво мога да Ви помогна?
 - Мчи, ти нал’ си издивател, бря? – попита събеседникът му, оригвайки се през носа.
 - Издат...
 - Мълчи сега, да ти вкарам офертата. ‘Начи, аз съм си записал думите, дето да ги кажат кат’ ма ровят. Ти само ша ги дръннеш на хартия. Напраи 50 книги. Една за оня глист – унук ми, да го прочете пред всички, къв съм бил велик. Десет са за градската библиотека, пазарил съм ги да менкаме за папируски за пушене. Другите 40 с мене на оня свят, да си търся пичовски приятели, да им ги подарявам.
    Разговорът вървеше към своя край, когато Благой Христов потъна отново, но този път в тежка професионална дилема. От една страна, това бе първата му поръчка за десет години трудов стаж, а от друга... добре де, ами ако докато работеше над този проект в града се появеше странстващ поет, от далечна зема, който е изпаднал в немилост и единственото му спасение е някой издател да му се отдаде изцало и да стане негов продуцент?... Благо повика сервитьорката и си поръча малка водка. Щом подуши аромата на алкохолното питие, повърна под масата и усети как главата му се завърта.
    - Господ...батю Илия, поръчката Ви ще бъде изпълнена до две седмици!
   - Тъй та искам, охлювче – избълва умиращият мъж. След което стана от масата и на излизане хвана под ръка една често оставала през годините ученичка, се отправи към към последното си причастие.
   Дванадесет дена по-късно батю Илия намери пред вратата на дома си пратка. Щом отвори пакета, видя че в него са петдесетте книги, върху които лежеше бележка със следното съдържание:
      „Със здраве да си ги ползвате! Не се безпокойте за парите, приемете ги като подарък по случай смъртта Ви!
Ваш покорен книгоиздевател: Благой Христов”

By Danny
 -

 -