9.03.2012 г.

„Площад Диамант” – Мерсе Родореда

Мерсе Родореда

Мерсе Родореда е родена през 1908 година в Барселона. По време на Франкисткия режим е принудена да емигрира, тъй като каталонската култура и език са забранени. Живее в Швейцария и Франция, а през 1972 се заселва окончателно в пиринейско селце, където живее до края на дните си. Романът „Площад Диамант” е най-високо оцененото произведение на писателката, носител на множество престижни награди. Книгата е превеждана на 44 езика. Мерсе Родореда е първата жена, носител на „Почетна награда за каталонска литература”, а по думите да Габриел Гарсия Маркес „Площад Диамант” е „най-красивият роман, публикуван в Испания след Гражданската война”.


В интервю, поместено в края на настоящето издание, Родореда споделя, че работата й като писател е да създава образи, но без да въплъщава личните си качества в тях. В този смисъл, „Площад Диамант” няма автобиографичен характер, а е плод на преплитането между реални исторически събития и фикция. Въображението на Родореда ражда един от най-силните женски образи, с които съм се срещала в литературата.
"Площад Диамант"
Мерсе Родореда; ИК "Сиела", 2012
И като говорим за силно женско присъствие, искам да уточня, че има една специална категория героини, които сякаш живеят собствен живот извън контекста на романите. Такава например е Кейт от „На изток от рая” – красива и безпощадна, не жена, а демон, чийто образ е толкова наситен, че сякаш всеки момент ще я видим до нас. Или пък Холи от „Закуска в Тифани” – ефирна и вятърничева, но веднъж запознали се с нея, никога не можем да я забравим. Стига с примерите, Наталия (или както я нарича съпругът й, пренебрегвайки идентичността й – Коломета) от „Площад Диамант” няма общо с дотук изброените, освен, че гордо може да застане до тях именно заради уникалността си.
Наталия е бедно момиче, работещо в сладкарница, без образование или лични интереси. Майка й е умряла, когато тя е била съвсем малко дете, а с баща й са силно отчуждени. В съзнанието на момичето липсва семейна подкрепа и съвети за взимането на решения. Затова и тя не прави избори, а нещата просто й се случват. Така един ден на площад „Диамант” се запознава с млад и малко арогантен мъж, който категорично заявява, че ще стане неин съпруг. Разбира се, така и се случва. След началото на брака проблемите на младата жена започват. Деспотичният характер на съпруга й започва малко по малко да „претапя” и малките прояви на идентичност в героинята. Вече никой не я нарича със собственото й име, всички й казват Коломета (гълъб на каталонски). В един момент дори тя самата забравя как се е казвала някога. Авторката влага особен психологизъм в описването на това как един тираничен характер може да измъчи друг без да прилага никакво физическо насилие. Но да имаш доминативен съпруг, очевидно не е най-лошото, което може да ти се случи. Коломета прекарва за кратко време две тежки бременности, които взимат и физическото й здраве. А няма време за почивка – Гражданската война започва и бързо внася безпорядък в обществото, но героинята трябва да изхранва двете си деца.
Описаната картина изглежда силно драматична и, да, в крайна сметка наистина е такава, но Коломета не приема нещата точно така. Романът е написан под формата на монолог, в който героинята описва живота си по време на повратния исторически момент, но никога не дава оценка. Не казва, че е нещастна, че съпругът й е деспот, че децата й изсмукват живота. Това са нашите оценки за разказаното. Житейската история на тази жена би станала повод за цяла революция от страна на съвременните феминистки. Такива сме ние днешните жени: всичко се свежда до свободната ни воля, на всичко се дават оценки в черно и бяло, личното щастие е висша ценност и непрестанно се преследва.
Възможно е малко да се ядосате на Коломета за мекушавия й характер, да я обвините, че е едва ли не дебилна, за да не забелязва какъв кошмар е животът й. Относно съмненията, че всъщност е лишена от чувства, силно грешите – героинята притежава необикновена сетивност. А по отношение на мекушавия характер, изниква въпросът кое е по-голяма проява на сила: несъгласието или смирението, къде е границата между личното щастие и бягането от отговорност?
До края на романа героинята преминава през още много драматични житейски ситуации, а накрая заживява един нов живот, много по-добър от стария. Как се случва това ще разберете, ако прочетете „Площад Диамант”. И по-важното, ще научите как трябва да се постъпва когато нещата наистина загрубеят, а не когато просто не сте доволни.
Пожелавам ви приятно четене, а от издателство „Сиела” ни обещават да издадат и друг роман на авторката, както и още блестящи примери за каталонската литература. 
Таня Данаджикова, 3-ти курс Книгоиздаване, ФЖМК