11.02.2012 г.

Торба с кости, приготвена от Краля

"Торба с кости"
Стивън Кинг
"Бард", 2011
Всяка от срещите ми със Стивън  Кинг започва привидно невинно и води до едно и също – задъхано четене (най-вече в леглото преди лягане – някак си Кинг се услажда най-много точно тогава), прекъсвано от време на време от възклицания като „уффффф, че гадост!” И, колкото и отблъскващи да са понякога, няма как да оставиш лесно книгите му. Защото Кралят знае как да се намъкне във въображението ти и да ти отвори очите за страшното не в света около нас, а в собствената ни природа.

Майкъл Нунан не е първият писател главен герой в романите на Кинг, но със сигурност историята му е не по-малко интересна от тази на Пол Шелдън или на Тад Бомънт. Произведенията на Майк никога не са попадали в „омагьосания кръг на супербестселърите”, но винаги са сред първите петнадесет най-успешни заглавия. Майк и съпругата му Джоана притежават прекрасна къща във викториански стил в Дери и  дървена къщичка в Западен Мейн с интересното име „Сара Лафс” (“Sara Laughs”), достатъчно голяма, за да се нарече вила. И, което е много по-важно, Майк и Джо са доволни от живота си и наистина се обичат.


Само че щастието на Майк Нунан свършва в „един непоносимо горещ августовски ден на 1994 година”, когато съпругата му загива в инцидент, докато пазарува. И сякаш това не е достатъчно да го съсипе – малко след това изпада в творческа криза, която продължава почти четири години. Всеки опит да пише се превръща в задушаваща агония. Буквално. За да избяга поне за кратко от кошмарното усещане, Майк се мести във вилата на брега на езерото Дарк Скор, която не е посещавал нито веднъж през четирите години от смъртта на Джо. Още на следващия ден съдбата го сблъсква с четиригодишната Кира Девор, която иска да отиде на плаж... и се е отправила натам по осевата линия на шосе №68. Кира и майка й Мати Девор живеят сами в каравана след смъртта на съпруга на Мати Ланс. И животът им със сигурност би бил доста по-лек, ако свекърът на Мати не беше бизнесменът Максуел Девор... и ако той не желаеше попечителството над внучката си. А нещата, които човек с шестстотин милиона долара в банковата си сметка не може да получи, са много, много малко. Майк Нунан се оказва в точното време на точното място, за да предотврати трагедията... но в малките градчета всяко едно действие бива забелязано от някого. Не след дълго злите езици и натискът от страна на Девор да стои настрана от снаха му подтикват Майк да вземе страната на Мати и да й осигури напълно безвъзмездно добър адвокат, защото чувства, че е редно да го направи. И че Джо би одобрила действията му. С помощта на нахакания младок Джон Стороу, специалист в сферата на делата за попечителство, писателят се старае да помогне максимално на Мати.

Само че това не е единственият му проблем.
Къщата му е обитавана от духове. Мъртвата му съпруга се явява в сънищата му. Магнитните буквички на хладилника изписват призрачни послания. Звънчето, висящо на врата на препарираната глава на лос над камината отговаря на въпросите на Майк – „веднъж за „да”, два пъти за „не”. А в историята на забутаното градче, известно просто като ТР-90, в близост до което се намира „Сара Лафс”, се крие нещо много по-страшно, отколкото бихте могли да си представите. Нещо, по чиито следи е вървяла Джоана Нунан преди да загине „случайно”, бременна във втория месец. Нещо, което на свой ред е по следите на Кира Девор... а вече и на Майк. И, за да е пълна картинката, Майк и Мати Девор не са съвсем безразлични един към друг...

Стивън Кинг
Всеки друг на мястото на Майкъл Нунан би избягал от плачещото през нощта някъде в къщата му дете, от движещите се магнитчета и призраците, отговарящи чрез звънчето, както и от кошмарното чувство, че се дави, което понякога го връхлита. Майк обаче, колкото и да е ужасен, е твърдо решен да стигне до дъното на всичко и да разбере кой или какво е отнело живота на съпругата му. Защото „писателят е човек, който е приучил съзнанието си да не се подчинява на логиката”. Човек, изкарващ прехраната си с измислици, има много по-голям шанс да запази разсъдъка си в ситуация, когато „реалността е тънка като полуразтопената ледена покривка на езеро”.

Още в първите глави на романа Майк Нунан цитира мисъл на някогашния си преподавател по литература (която уж била изречена от Томас Харди), че и най-майсторски описаният литературен герой е просто торба с кости в сравнение дори с най-скучния жив човек. Само че една торба с кости може да се окаже много по-опасна от реалните хора. Нещо, което Майк Нунан ще  разбере по трудния начин...

„Торба с кости” може и да не е най-великото произведение на Краля, но със сигурност няма да ви разочарова, ако поне малко си падате по ужасиите му. Дори нещо повече. Няма да ви развалям удоволствието – най-добре сами да разберете какво имам предвид... J

Саша Александрова - Лекс