15.01.2012 г.

Един живот. Един занаят. Една книга.

   На 53 години Стивън Кинг решава да напише своята автобиография. Акцентът й обаче не пада единствено върху живота на писателя, а и върху неговия професионален опит, който той използва максимално, за да извлече най-полезните съвети за хора, решили да се занимават с писане.
"За писането. Мемоари на занаята"
Стивън Кинг
ИК "Весела Люцканова", 2006

   За първи път прочетох книгата преди около 5 години. За втори – преди около 3. За трети – преди няколко месеца. Четвъртият се задава стремително. Защо тази книга е толкова интересна на човек, който е прочел повторно толкова малко книги, че се побират на пръстите на едната ръка? Разбира се, уникалният стил на Краля е част от отговора. Книгите на Кинг почти винаги са много увлекателни и не изпускат вниманието на читателя нито за момент. В началото не смятах, че автобиографията му ще запази традицията на книгите, които не можеш да оставиш, но тя ме опроверга с всички възможни средства.

   Животът на една толкова известна личност винаги е впечатляващ...е, може би не винаги, но доста често. Животът на Стивън Кинг определено е вълнуващ, а в книгата си „За писането. Мемоари на занаята” той говори за всяка една част от него, независимо колко радостна, интимна, срамна, долна или щастлива е тя. Детството: ушните инфекции, детегледачката Юла, чието забавление е да пръцка в лицето на Стивън, старата печатна машина, която купуват с брат му Дейвид и на която отпечатват първия си вестник в мазето на къщата им, същата машина, на която Стивън отпечатва първата си книга – „Кладенецът и махалото” – в 40 екземпляра, всеки по четвърт долар, всички разкази и книги, които момчето изпраща на много издатели и които многократно му връщат с отказ. Зрелостта: запознанството му с Табита, която по-късно става и негова съпруга, многобройните откази и върнати ръкописи, бедният им живот преди книгите му да започнат да се издават и купуват от милиони хора, алкохолната и наркотичната му зависимости, писането, катастрофата, която го оставя сакат за цял живот, болестта, която бавно отнема зрението му. Стивън Кинг е искрен и без задръжки говори за слабостите си, семейството си, писането.

Стивън Кинг
   А относно писането...Тук Стивън Кинг решава, че да разкаже историите за това как е написал най-големите си бестселъри не е достатъчно (въпреки че е невероятно интересно – например за един от най-известните си романи „Куджо”, Кинг казва, че почти не помни да е написал, в следствие на касата бира, която е изпивал всяка вечер) и отделя половината си книга на съвети за начинаещи писатели, които извлича от собствения си опит – какви и колко книги трябва да прочетете преди да започнете да пишете, а и след това, трябва ли да познавате в дълбини собствения език и граматиката му, за да пишете качествени текстове (ДА! Е очевидният отговор, с който много писатели, за съжаление, не се съобразяват), как да редактирате и преработвате собствения текст преди и след като го изпратите на редактора си. Всички тези въпроси получават подплътени с опит и примери отговори от самия Крал на трилъра.



   Любимия ми цитат от книгата можете да прочетете и на корицата й (според мен правилно подбран, за да омае читателя още преди да е прочел книгата):

„От години си мечтаех за грамада от дъб, която да изпълва цялото помещение... През 1981 година се сдобих с желаната мебел и я поставих в средата на просторния си светъл кабинет в задната част на къщата. Шест години седях зад това писалище или пиян, или напълно разбит...

Стивън Кинг
Година или две след като се излекувах от зависимостта си, аз се отървах от чудовищното творение и го замених с обикновена холна гарнитура... В началото на деветдесетте години, преди да се отделят и да заживеят самостоятелно, децата ми се качваха понякога вечер при мен, гледаха баскетболен мач или филм по телевизията и ядяха пица... Купих си ново бюро - ръчно изработено, красиво и наполовина колкото онзи тиранозавър рекс. Поставих го в далечния западен край на кабинета, в един ъгъл под полегатите греди на тавана... Точно под тези полегати греди седя в момента, петдесет и три годишен мъж със слабо зрение, сакат крак, но бистър ум. Правя онова, което умея, при това толкова добре, колкото мога. Преодолях всички безумства, за които ви разказах... и сега искам да ви опиша работата си...

Ще започна така: разположете бюрото си в един ъгъл и винаги, когато сядате да пишете, си напомняйте защо не е в средата на стаята. Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.”

   „За писането. Мемоари на занаята” е книга, която препоръчвам с две ръце...на всеки – без значение пише или не, чете или не, харесва ли Стивън Кинг или не. В нея ще намерите нещо, което да ви допадне при всички случаи, обещавам ви! Автобиографията на Кинг е книга за личната ви библиотека, настолна книга, книга, която задължително трябва да прочетете...няколко пъти. Това е моето мнение, а надявам се след като прочетете „За писането. Мемоари на занаята” – и вашето!

By Beni