31.01.2012 г.

Още реклами!

Продължавам с доза от любимците ми Penguin и серия от техни доста добри реклами. Първите са за промоция тип "купуваш една книга, получаваш втора безплатно", а последната за аудиокнига. След това - още три на различни фирми, но с еднаква цел: популяризиране на четенето и книгите (препоръчително е да кликате върху тях, за да ги видите в пълен размер и съответно да успеете да прочетете слоганите, които са написани с дребен шрифт). Enjoy!















29.01.2012 г.

Изкуплението на Анди Дюфрен

Стивън Кинг
Когато прочетеш повечко книги, неизбежно голяма част от тях не си струват загубеното време и те разочароват. Тогава започваш да се замисляш какъв процент от книгите, които си прочел са хубави. И така, четейки някоя книга, която успява да задържи вниманието ти и да не те разочарова, си казваш – е, тази книга беше хубава. Но всъщност и за книгите важи фразата: „Когато намериш правилния човек, разбираш какво точно не е било наред с всички останали.” – когато прочетеш наистина хубава книга, разбираш, че нещо с останалите не е било наред. Наистина хубавата книга бръква някъде много надълбоко в душата на читателя и оставя част от себе си там. Затова наистина хубавата книга никога не се забравя – може с годините да забравиш имената на някои от героите, някои сцени да загубят ясните си очертания, но основната история винаги остава в паметта. Хубавата книга може да е много обемна, може и да е 100 страници, това няма никакво значение. Хубавата книга е една от десетината книги, чиито заглавия изникват в съзнанието ти при въпроса „Коя е любимата ти книга”, въпреки останалите стотици, които си прочел и са те впечатлили по някакъв начин. Ето така се разбира дали една книга наистина е хубава.

21.01.2012 г.

Топ 10 на най-продаваните чуждестранни книги за 2011г.

Десетте най-продавани книги на чуждестранни автори за 2011 г. на книжарница "От А до Я", без значение реда са:

"Крадецът на книги"
Маркъс Зюсак; "Пергамент", 2010


"Любов"
Елиф Шафак; "Егмонт", 2010


"Скритият дар"
Джериес Авад; "AMG Publishing", 2010


"Песен за огън и лед: Игра на тронове"
Джордж Р. Р. Мартин; "Бард", 2001


"Проницателят"
Анди Андрюс; "Skyprint", 2010


"Милениум: Мъжете, които мразеха жените"
Стиг Ларшон, "Колибри", 2009


"Устоите на Земята"
Кен Фолет; Студио "Арт Лайн", 2010


"Изворът"
Айн Ранд; "Изток-Запад", 2006


"Ключът на Сара"
Татяна дьо Рьоне; "Обсидиан", 2011


"Стив Джобс"
Уолтър Айзъксън; "СофтПрес", 2011


Топ 10 на най-продаваните BG книги за 2011 г.

Десетте най-продавани книги на български автори за 2011 г. на книжарница "От А до Я" без значение реда са:

"FaceБуки"
Любен Дилов-син; "Enthusiast", 2010


"18% сиво"
Захари Карабашлиев; "Сиела", 2008


"Мисия Лондон"
Алек Попов; "Сиела", 2009


"Английският съсед"
Михаил Вешим; "Сиела", 2008


"Алкохол"
Калин Терзийски/Диана Драгоева;
"Сиела", 2010


"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"
Илия Троянов; "Сиела", 2007


"Аномалия"
Людмила Филипова; "Сиела", 2011


"Дневници и нощници"
Иво Сиромахов; "Сиела", 2008


"Мила Мерилин"
Людмила Сланева/Ваня Щерева;
"Мавзолея ООД", 2011


"Физика на тъгата"
Георги Господинов; "Жанет-45", 2011


Топ 10 на най-продаваните детски книжки за 2011 г.

Десетте най-продавани детски книжки за 2011 г. от книжарница "От А до Я" без значение реда са:

"ПУК и ЧУК"
Турбьорн Егнер; "Enthusiast", 2011


"Дневникът на един Дръндьо"
Джеф Кини; "ДуоДИЗАЙН", 2010


"Малкият Никола"
Семпе/Госини; "Колибри", 2011


"Семейство Тъпашки"
Роалд Дал; "Enthusiast", 2010


"Индийски приказки"
"ЖАР", 2009


"Пърси Джаксън и боговете на Олимп:
 Похитителят на мълнии"
Рик Риърдън; "Егмонт", 2010


"Ние, врабчетата"
Йордан Радичков; "Иван Богоров", 2007


"Шерлок Холмс и отрядът от улица "Бейкър"
Трейси Мак/Майкъл Ситрин; "Егмонт", 2011


"Шумът на върбите"
Кенет Греъм; "Enthusiast", 2011


"Мили бате!...: Писма на един дакел"
Станка Пенчева; "Жанет-45", 2002



18.01.2012 г.

Петата поправка

Майкъл Конъли
Има някои автори, чийто стил е толкова отличителен, че са се превърнали в нарицателно за определен тип книги. Майкъл Конъли определено е сред тях и в писането на криминални романи името му е синоним на стил и качество. Някои биха казали, че стилът е любезното название на повторението. Е, при Конъли не е така, най-малкото защото сюжетите му винаги успяват да ни изненадат. Това се потвърждава и в последната му книга – „Петата поправка”.

15.01.2012 г.

Един живот. Един занаят. Една книга.

   На 53 години Стивън Кинг решава да напише своята автобиография. Акцентът й обаче не пада единствено върху живота на писателя, а и върху неговия професионален опит, който той използва максимално, за да извлече най-полезните съвети за хора, решили да се занимават с писане.
"За писането. Мемоари на занаята"
Стивън Кинг
ИК "Весела Люцканова", 2006

   За първи път прочетох книгата преди около 5 години. За втори – преди около 3. За трети – преди няколко месеца. Четвъртият се задава стремително. Защо тази книга е толкова интересна на човек, който е прочел повторно толкова малко книги, че се побират на пръстите на едната ръка? Разбира се, уникалният стил на Краля е част от отговора. Книгите на Кинг почти винаги са много увлекателни и не изпускат вниманието на читателя нито за момент. В началото не смятах, че автобиографията му ще запази традицията на книгите, които не можеш да оставиш, но тя ме опроверга с всички възможни средства.

   Животът на една толкова известна личност винаги е впечатляващ...е, може би не винаги, но доста често. Животът на Стивън Кинг определено е вълнуващ, а в книгата си „За писането. Мемоари на занаята” той говори за всяка една част от него, независимо колко радостна, интимна, срамна, долна или щастлива е тя. Детството: ушните инфекции, детегледачката Юла, чието забавление е да пръцка в лицето на Стивън, старата печатна машина, която купуват с брат му Дейвид и на която отпечатват първия си вестник в мазето на къщата им, същата машина, на която Стивън отпечатва първата си книга – „Кладенецът и махалото” – в 40 екземпляра, всеки по четвърт долар, всички разкази и книги, които момчето изпраща на много издатели и които многократно му връщат с отказ. Зрелостта: запознанството му с Табита, която по-късно става и негова съпруга, многобройните откази и върнати ръкописи, бедният им живот преди книгите му да започнат да се издават и купуват от милиони хора, алкохолната и наркотичната му зависимости, писането, катастрофата, която го оставя сакат за цял живот, болестта, която бавно отнема зрението му. Стивън Кинг е искрен и без задръжки говори за слабостите си, семейството си, писането.

Стивън Кинг
   А относно писането...Тук Стивън Кинг решава, че да разкаже историите за това как е написал най-големите си бестселъри не е достатъчно (въпреки че е невероятно интересно – например за един от най-известните си романи „Куджо”, Кинг казва, че почти не помни да е написал, в следствие на касата бира, която е изпивал всяка вечер) и отделя половината си книга на съвети за начинаещи писатели, които извлича от собствения си опит – какви и колко книги трябва да прочетете преди да започнете да пишете, а и след това, трябва ли да познавате в дълбини собствения език и граматиката му, за да пишете качествени текстове (ДА! Е очевидният отговор, с който много писатели, за съжаление, не се съобразяват), как да редактирате и преработвате собствения текст преди и след като го изпратите на редактора си. Всички тези въпроси получават подплътени с опит и примери отговори от самия Крал на трилъра.



   Любимия ми цитат от книгата можете да прочетете и на корицата й (според мен правилно подбран, за да омае читателя още преди да е прочел книгата):

„От години си мечтаех за грамада от дъб, която да изпълва цялото помещение... През 1981 година се сдобих с желаната мебел и я поставих в средата на просторния си светъл кабинет в задната част на къщата. Шест години седях зад това писалище или пиян, или напълно разбит...

Стивън Кинг
Година или две след като се излекувах от зависимостта си, аз се отървах от чудовищното творение и го замених с обикновена холна гарнитура... В началото на деветдесетте години, преди да се отделят и да заживеят самостоятелно, децата ми се качваха понякога вечер при мен, гледаха баскетболен мач или филм по телевизията и ядяха пица... Купих си ново бюро - ръчно изработено, красиво и наполовина колкото онзи тиранозавър рекс. Поставих го в далечния западен край на кабинета, в един ъгъл под полегатите греди на тавана... Точно под тези полегати греди седя в момента, петдесет и три годишен мъж със слабо зрение, сакат крак, но бистър ум. Правя онова, което умея, при това толкова добре, колкото мога. Преодолях всички безумства, за които ви разказах... и сега искам да ви опиша работата си...

Ще започна така: разположете бюрото си в един ъгъл и винаги, когато сядате да пишете, си напомняйте защо не е в средата на стаята. Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.”

   „За писането. Мемоари на занаята” е книга, която препоръчвам с две ръце...на всеки – без значение пише или не, чете или не, харесва ли Стивън Кинг или не. В нея ще намерите нещо, което да ви допадне при всички случаи, обещавам ви! Автобиографията на Кинг е книга за личната ви библиотека, настолна книга, книга, която задължително трябва да прочетете...няколко пъти. Това е моето мнение, а надявам се след като прочетете „За писането. Мемоари на занаята” – и вашето!

By Beni

11.01.2012 г.

Хвърлено яйце - изказани думи

  Имам едно яйце в хладилника и цялото щастие на света. Това второто е клише, много добре го знам, но никога не съм се чувствала по-сигурна в използването на изтъркан израз.
Стомахът ми може и да е празен, но сърцето и душата са ми пълни. Че те даже преливат. Като младо вино, натикано в малък съд, което още не е съвсем ферментирало... спрете ме сега! Не можете! Защото ще ви замерям с единственото си останало яйце в хладилника. И ще го хвърлям по вас много пъти, защото в опиянените ми очи то не е само. Ето я кокошката, ето го и петелa... и яйца безброй валят!
                                                               
  Той не знае, определено не знае какво ми причини. Нямаше причина, а само дъх. И тоя дъх се спря в кожата ми много, много пъти. Сърцето биеше, искаше да избяга, не знаеше какво става. Стомахът свит... ще попиташ за пеперудите в него? Нямаше ги. Бяха се разбягали, летяха из цялата стая и се лепяха по запотените прозорци. Навън беше зима, а вътре климат нямаше, само емоция.

  После той отвори очите си. Чух как клепачите му се събуждат, миглите се протягат... а аз затворих моите. Изплаших се, стиснах ги. Ами сега? А ако спре, ако се обърне на другата страна, ако изгубя дъхът му... целуна ме.Потънах. Сърцето ми отдавна шофираше с превишена скорост и в този момент се разби. Не беше в стена, нито във възглавница. Просто нещо, което накара хиляди нервни импулси да се спуснат по цялото ми тяло. Превърнах се в пързалка.

  Време беше да се обърна. Толкова време се спусках със затворени очи. И виках ли, виках името му. Той нищо не каза, само от време на време погъделичкваше ходилата ми с върха на пръстите си и аз падах... всеки път. Смеех се, защото не болеше... и сега пак се смея. Най-нежната бездна, в която съм изпадала. Такава, дето няма дъно, само начало без край, защото е илюзия – от ония – най-красивите. В тях не можеш да се потопиш много пъти, само веднъж. Е, ако си щастливец – веднъж годишно. Най-хубавото е, че може да се случи дори и ако не си плащаш редовно данъците.

  Но бях започнала да говоря за онзи момент. Обърнах се... и видях затворените му очи, които си почиваха върху благото лице. И устните – притихнали. А моите – настръхнали, като дебнещи котки. Казах им: „Спрете, ще ги изплашите!” Те не чуха. Скочиха и от раздразнени котки се превърнаха в хвърковати перца. Луда работа. Уж сме хора, стъпили сме тежко на земята, а виж ме мен... няма ме, само пространство, време и един взрив. Тоя взрив съм аз, ама не съвсем. Абе, едно от ония неща, които не се обясняват на хора, на които не са им се случвали. Не за друго, а за да не се почувстват неудбно.

  Сега трябва да запаля една цигара... спомените станаха много, а съзнанието ги стиска и им вика: „махнете се от мен”... Пак се връщам там – в онези два часа. Вярно – траеха само миг, но беше от тези, за които пишат големите поети. И така щастлива – аз, малкият човек, си го превъртам пак и пак. Кожата ми настръхва, както в онези минути. Пръстите ми се разхождат по листа, сякаш бродят по неговото тяло...

  Събудихме се, за да заспим. Гледа ме и аз го гледам. Но тия очи са други – те са нереални, много далеч от действителността. Ще се направя, че не помня. Той се преструва – не знае какво се случи. Но и двамата усещаме. Макар далеч от него, аз пак съм под одеалото, същото в което ме увиваше, това, с което го завих. Затварям очи и пак лягам на рамото му.


By Danny
   

8.01.2012 г.

Изкуството на Гай Лараме

Гай Лараме има 30-годишен опит като сценограф, сценарист, писател, скулптор и още много други. Артист с огромен талант, за когото научихме благодарение на нашата приятелка Mish Valchanova. Последното творение на Лараме са скулптурите, които извайва, издълбавайки купчини от стари книги в желана форма, а после изрисува в необходимия цвят.





Биография на артиста можете да прочетете ТУК
Още скулптури като тези можете да видите ТУК

By Beni

7.01.2012 г.