27.12.2011 г.

За една безгранична любов

Много е трудно да пишеш или говориш за книга, която харесваш. Трудно е от една страна, защото трябва да си обективен, а когато става въпрос за емоционално въздействие говорим за субективни възприятия. От друга страна, ако книгата е писана за един читател (т.е. “перфектния читател”) или пък сама го е намерила (свойство, за което съм споменавала и друг път), то значи всичко, написано в нея повлиява по един начин на този човек и по съвсем различен начин на всички други. Затова се надявам, че говорейки за тази книга, ще спомогна малко за откриването на още перфектни читатели, а защо не и да разширя аудиторията й, правейки я интересна и за онези, които могат да бъдат по-обективни от мен...

Любов, Елиф Шафак, изд. Егмонт България


Любов не е любовен роман, макар и името му да създава точно такива асоциации. Елиф Шафак не пише сълзливи истории за самотни жени и любопитни тийнейджърки. Това не е книга за интимната любов между мъжа и жената, по нищо не прилича на турски сериал, а и едва ли може да се превърне в сценарий за такъв. Ако решите да прочетете Любов, трябва да забравите за предразсъдъците, защото няма да четете за това как забрадена туркиня се справя с патриархалното общество и религиозния фанатизъм. Разгръщайки първата страница, трябва да го направите с отворено сърце и изчистен ум, като бял лист, по който калиграфски да се изписват четиридесетте правила за любовта.

Любов е книга за човека в най-чистия му вид. Божествен ако искате. Или за този, който се среща с Бога, независимо каква религия изповядва. Странно, но факт – това е роман за християни и мюсюлмани, в който не се разказва за войни и атентати, а за изконната нужда на човека да вярва в нещо свише и най-вече да вярва в себе си.

Твърди се, че великият поет Руми е станал такъв, заради познанството си с дервиша Шамс от Тебриз. Всъщност това приятелство е било необикновено, забулено в мистицизъм и обградено с много силна любов, от която се ражда ненадминатият талант на Руми. Това накратко е главният разказ, покрай който се върти сюжетът на романа и от който се образуват десетки, наглед малки, но реално също толкова пленителни истории. От блудницата и пияницата до модерната жена и странстващия суфист на нашето съвремие.

Любов е нещо повече от фикция, макар че не трябва да се разбира и като исторически роман. Книгата може да се чете като библия за атеистите, тъй като смисълът, скрит зад пластовете религиозни разбирания все пак води до идеята, че не божеството е важно, а самата вяра. А още по-добре ако вярваме в любовта – опорната точка в човешката история, на взаимодействията ни с околните, на стимула ни за живот и за пълноценно съществуване. Любов към ближния, към семейството, към природата, но най-вече любов към нас самите. Какво по-хубаво от такава книга, с която да затворим тази година и да посрещнем новата?


Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е.
Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! 
Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.
by argi

Статията за "Любов" и срещата с Елиф Шафак в България на Бени можете да прочетете ТУК