13.12.2011 г.

18% сиво

           Без цензура и без задръжки, „18% сиво” разказва историята на един българин, който бяга от родината в началото на 90-те години, за да се изгуби в сивото ежедневие на капиталистическия свят в Америка и отново да търси светло бъдеще между  торба марихуана, гангстери и  безкраен път.
"18% сиво"
Захари Карабашлиев, "Сиела", 2008
            Целият свят на Зак се срутва, когато любимата му вече я няма. Той няма представа какво да прави, къде да отиде, как да продължи да живее. Затова полудява. Бяга от типичното, еднообразно съществуване на американец работохолик, което досега е изсмуквало силите му и творческия му порив  и не му е оставяло време нито за Стела, нито за него самия. Това може би е един нормален период от живота му. Може би всичко би се оправило с времето.  Но точно в този момент Зак се потдава на изкушението, изоставя всичко и изкарва една почти безпаметна нощ в Мексико. След това решение всичко се обърква, а в ръцете на Зак случайно попада чувал, пълен с трева. Той ще го отведе на пътешествие по тъмните улички на мафията, но няма да върне времето назад, няма да върне смисъла на живота му. Спомените нахлуват и без предупреждение „прожектират” розови парченца лента от живота му преди раздялата.  Това обаче, не му помага, дори не му вдъхва надежда. Пътят, който Зак ще извърви, ще му помогне да опознае истинската си същност и да прозре колко лъжлив и измамен е реалният свят.


Захари Карабашлиев
            Стилът на Захари Карабашлиев е необичаен и различим. Той редува настоящи и минали моменти, които постоянно сменят атмосферата и посоката на повествованието. По този начин си създаваме интересен поглед върху цялата картина и парчетата пъзел се наместват по нестандартен начин. С този дебютен роман, Захари поставя началото на нова страница в жанровата книга на българската литература - екшън-носталгията.
            Захари Карабашлиев не се притеснява да нарича нещата с истинските им имена. Езикът, който той използва, може да се стори вулгарен и противен на някои читатели, но дори зад нецензурните изрази има капка страдание, болка по изчезващата любов и агония от изгубени мечти.
Тази книга грабва вниманието още от първите редове и не те оставя до края. Ох, краят!

Мартин Лазаров, 1-ви курс Книгоиздаване, ФЖМК, СУ