31.12.2011 г.

Честита Нова Книжна Година!

Скъпи четци, измина още една година, в която четохме заедно. Преосмислихме Теорията за материята и светлината, изчислихме Самотата на простите числа, изпратихме Малкият Никола към училището – такава бе Кралската воля. Прелистихме Дневникът на Бриджит Джоунс, прочетохме един Естествен роман и написахме един Роман с кокаин. С две думи: отворихме всички Windows on the world и разбрахме, че живеем на Patchwork planet. А маите твърдели, че се намираме в Страната на чудесата и Краят на света наближавал...
Но вие не им вярвайте и не позволявайте 2012-та да се превърне в Трилър. Забравете Какви ги дрънка баща ви, защото на стената ни виси Календар с разкази, който е безценен, а не струва някакви си 9.99 лв.
Сега ни остава да предприемем едно Зимно пътуване с Пътешественикът във времето и неговата жена, споделяйки с тях Всичко, което знаем за любовта. Кой знае? Може би докато пътуваме ще срещнем Човекът със сините кръгове, ще хванем Крадецът на книги, а Проницателят ще събуди Романтичният егоист у нас, за да разберем аджеба какво е чувството Да убиеш присмехулник.
В крайна сметка Слугинята може да изчисти онези 18% сив прах по книгите, за да ви пожелаем начисто: заличете Белезите на изминалата година, не оставяйте страховете ви да ви преборят и смело погледнете в Жълтите очи на крокодилите! Бъдете добри и състрадателни както гласи Дао-то на Пух, изпитайте Любов, по-силна от тази на Жулиета и.... Никога не ни оставяйте – и ние като книгите имаме нужда от Четец ;)
Честита Нова Година!


27.12.2011 г.

За една безгранична любов

Много е трудно да пишеш или говориш за книга, която харесваш. Трудно е от една страна, защото трябва да си обективен, а когато става въпрос за емоционално въздействие говорим за субективни възприятия. От друга страна, ако книгата е писана за един читател (т.е. “перфектния читател”) или пък сама го е намерила (свойство, за което съм споменавала и друг път), то значи всичко, написано в нея повлиява по един начин на този човек и по съвсем различен начин на всички други. Затова се надявам, че говорейки за тази книга, ще спомогна малко за откриването на още перфектни читатели, а защо не и да разширя аудиторията й, правейки я интересна и за онези, които могат да бъдат по-обективни от мен...

Любов, Елиф Шафак, изд. Егмонт България

24.12.2011 г.

Весели празници!


Екипът на Четецът пожелава на всички вас усмихнати, радостни и много книжни празници!
Бъдете здрави, изпълнени с ентусиазъм и още по-четящи през Новата 2012 година!
И нека Дядо Коледа ви донесе много книжки! Хоу, хоу, хоу!

Арги, Дани, Бени

19.12.2011 г.

Трамвайна линия


  Аз съм щастливо луда. Има хора, които са щастливо влюбени или щастливо разведени, такива, които са щастливо истерични или щастливо нещастни. Като последните са ми най-интересни – толкова искрящи в своята драматичност.
  Аз съм щастливо нещастна, неосъщесвена актриса, с размножение на личността. При последното преброяване, което извърши статистическото ми Аз откри, че в това тяло живеем приблизително петнадесет мои личности, всяка със своя самоличност. Направихме съвет, подобно на домсъветите, които си организират жилищните кооперации и решихме следното: вземаме си две котки, в които да ходим да си почиваме. Така де, петнадесет души сме се побрали в едно петдесет килограмово тяло... ами, доста ни е тясно. И откакто обитаваме и други, да ги кажем „населени места”, ни е значително по-комфортно заедно.

  Взех си телефонен секретар, заради щастливо депресираното ми Аз. Тя не обича да говори с никой, освен с мен. Ама и с мен като си споделя, пак не й харесва да я слушам. Затова си взех телефонен секретар. А, забравих да отбележа – тя има фобия от отговорите.
Беше ми звъняла преди няколко дена и съобщението гласеше следното:
„Умирам! Не ме разбирай погрешно, не е болест, а самоубийство. Всеки ден откакто съм се родила - аз умирам. Защото светът е ужасен... не, не ми кавай, че не го познавам достатъчно добре. Той просто е такъв. Катаклизми? Какви катаклизми? А да, да бе. Глупости ми говориш. Добре де, има причина... да... влюбих се! Как се казва ли? Ами казва се... Трамвайна Линия 22.
  Не мога да повярвам, че всеки ден пътувам с него и чак сега го забелязвам. Красив е и силен. Отвън често изглежда ужасно немърлив, но отвътре е пълен с емоции – такива, които се бият за място или пък незаконно пребивават в него. Само късно вечер е празен. Казва, че откакто се помни е така, защото се превръщал в алкохолик или клошар и опустява... Там ли си още? А, добре, че те няма. Та нали ти казвам, ще се самоубия. Не ми дават да стана ватманка, казват, че съм луда. Казвам им: „светът е полудял”, а те ми отвръщат: „и без тебе можем”. Тия дни, докато бях на гости у котката, си говорих с една бълха. Тя ми вика: „ Мани го т’ва живота, бе. За нищо не става. Гле’й ся, аз цял живот подскачам за две капки кръв, а ония малоумници кърлежите... забити в нечий задник си смучат милилитрите на спокойствие. Не е справедливо, никак не е...”. И я пукнах. Мисля си: „за к'во да се мъчи душицата?”. Вярно, даже две капки кръв не изцвърчаха. Та така. Сега ще ходя да си направя един омлет за вечеря, понеже имам малко яйца и сирене в хладилника. Да не се развалят ме е страх. Ами то, човек, когато се самоубива не се знае след колко време ще го открият, а ресурсите на планетата и без това се изчерпват. Е, не мога да ги остава да се развалят тия неща.
  Оказа се, че наистина се е опитала да умре. Само че, не както го е планирала. Яйцата били попрестарели, та се натровила с тях. Изплашила се, не знаела какво да прави. Изтичала от вкъщи и плачейки се качила на трамвайна линия номер двадесет и две. Повърнала вътре, припаднала. Обадили се в бърза помощ. Докато я качвали в линейката видяла как трамвая обяснява на някакъв полицай, че е ненормалница, "най-вероятно нек'ва наркоманка".
 Тази случка я разстрои още повече, но вече нямаше сили, за да приключи с живота. За сметка на това си смени квартирата. Думите й бяха:” Не искам повече да виждам това копеле Трамвай!”

by Danny

14.12.2011 г.

Ето така се прави Vol.2

След дълга пауза рубриката ни "Ето така се прави" се завръща с доза уникално идейни и силно въздействащи реклами. По-долу ще видите серия печатни реклами на литовска книжарница и британско издателство. Подходите за направата им е различна, но и двете кампании са ярки и моментално привличат погледи. Вече приковаха и вашия, нали?

Книжарница Mint Vinetu (Литва) със слоган: Become someone else / Pick your hero at Mint Vinetu







Издателство Wordsworth Editions (Обединено кралство) със слоган: For the story behind the music, за поредица биографии на музиканти.





by argi

13.12.2011 г.

18% сиво

           Без цензура и без задръжки, „18% сиво” разказва историята на един българин, който бяга от родината в началото на 90-те години, за да се изгуби в сивото ежедневие на капиталистическия свят в Америка и отново да търси светло бъдеще между  торба марихуана, гангстери и  безкраен път.
"18% сиво"
Захари Карабашлиев, "Сиела", 2008
            Целият свят на Зак се срутва, когато любимата му вече я няма. Той няма представа какво да прави, къде да отиде, как да продължи да живее. Затова полудява. Бяга от типичното, еднообразно съществуване на американец работохолик, което досега е изсмуквало силите му и творческия му порив  и не му е оставяло време нито за Стела, нито за него самия. Това може би е един нормален период от живота му. Може би всичко би се оправило с времето.  Но точно в този момент Зак се потдава на изкушението, изоставя всичко и изкарва една почти безпаметна нощ в Мексико. След това решение всичко се обърква, а в ръцете на Зак случайно попада чувал, пълен с трева. Той ще го отведе на пътешествие по тъмните улички на мафията, но няма да върне времето назад, няма да върне смисъла на живота му. Спомените нахлуват и без предупреждение „прожектират” розови парченца лента от живота му преди раздялата.  Това обаче, не му помага, дори не му вдъхва надежда. Пътят, който Зак ще извърви, ще му помогне да опознае истинската си същност и да прозре колко лъжлив и измамен е реалният свят.

ГОСТ БЛОГЪР


От днес стартира нова рубрика в Четецът - "Гост блогър". Тук ще ви запознаваме с нови автори за блога ни, които ще пишат за книги, събития или новини, които искат да отразят, защото много им харесват или пък защото хич не им допадат.

Първата статия е на Мартин Лазаров, който в момента е 1-ви курс в нашата специалност, а именно Книгоиздаване и споделя нашата страст към книгите и писането. Какъв по-подходящ човек можехме да изберем за стартирането на новата ни рубрика?

Очаквайте днес ревюто на Мартин за "18% сиво" - една любима книга на наш любим писател - Захари Карабашлиев:)

5.12.2011 г.

Малкият крадец на книги и Смъртта

По принцип, нямам навика да започвам ревюто си за дадена книга с окончателното си мнение за нея. Но „Крадецът на книги” е роман, който трябва да бъде прочетен на всяка цена. And that’s final! Тя е от онези книги, които десетки хора ви препоръчват и за които, купувайки ги, не спирате да мислите как ще ви разочароват, само защото очаквате прекалено много...само дето няма да ви разочарова, аз ви го гарантирам.

"Крадецът на книги" - Маркъс Зюсак
"Пергамент Прес", 2010
Лизел е малкият крадец на книги – момиченце, което преживява смъртта на брат си, както и факта, че майка й я оставя да расте в чуждо семейство. Лизел е малкото немско момиче, което обича да играе футбол с най-добрия си приятел Руди и което, въпреки националната си принадлежност, успява да разбере трагичната съдба на евреите по времето на Третия райх и дори да се сприятели с един от тях. За Лизел целият свят – това е „откраднатата” книга. Дали тя ще бъде открадната от гробището, от огъня или от кметската библиотека, това няма никакво значение. Лизел никога не е алчна, открадва книга след книга, но само след като е дочела докрай предишната. Лизел е малкият крадец на книги, който успява да преживее всички несгоди и нещастия благодарение на няколко откъснати ябълки, един стар акордеон и откраднататите книги.