1.11.2011 г.

The Help


За четири месеца живот в Америка научих няколко неща, които определят същността на тази държава. Едно от най-важните, според мен, е съвсем простичко, но ако не се разбере и възприеме от всички, може да причини (а и вече е причинявало) много проблеми на хората що се отнася до възприятията ни за “другия”. “Всички сме равни” - там, където работим, учим или живеем, без значение от това каква националност сме, с какъв произход сме или какъв е цветът на кожата ни. Всеки трябва да бъде третиран наравно с другия, защото... ами в крайна сметка – всички сме хора.



И по някаква странна ирония на съдбата, докато това лято в България се скандираше “Циганите на сапун, турците – под ножа”, в Америка всеки втори (бял или цветнокож) четеше The Help (българското издание е със заглавие “Слугинята” от изд. Ентусиаст).

Действието се развива в Джаксън, щата Мисисипи в началото на 60-те години на миналия век, където всички дами от обществото си имат прислужници афроамериканки. Расизмът тук все още вилнее със страшна сила – смята се, че ако бял и негър използват една и съща тоалетна, то белият със сигурност ще се зарази с “черна” болест. Афроамериканците получават заплата, много по-ниска от минималната и често биват убивани като кучета безпричинно. Непростимо е бял да контактува с цветнокож, ако не е за да му дава заповеди. И всичко това на разстояние от около 4500км от Вашингтон, където Мартин Лутър Кинг говори за своята мечта.

Естествено системата започва да се пропуква, когато г-жица Скиитър, отдавна проумяла безумната ситуация, в която се намира родният й град, решава да напише книга от интервюта с домашните прислужници.

Написана от погледа на три абсолютно различни жени, в три абсолютно различаващи се ситуации, The Help веднага завладява читателя и го увлича в една история, за която трябва да се говори и която не трябва да се забравя. Романът не спира да изненадива до последната страница – забавлява, но и в същото време натъжава, повдига въпроси, на които не винаги отговаря... просто за да задоволи онази нужда на читателя да довършва сам някои изречения.


Честно казано не знам на какво ниво е българският превод, защото четох книгата на английски, но смятам, че е доста трудна за превеждане, понеже носи спецификата на афроамериканската реч, на този по-особен жаргон в английския език. Затова и препоръчвам горещо да прочетете оригинала, а тези, които по една или друга причина са чели/четат/ще прочетат българския вариант – чакаме обективен коментар не само по отношение на езика ;)

П.П. Филмът също не е за изпускане, макар че пропуска големи части от книгата. Все пак е забавен, а и винаги си заслужава да се види екранизацията на една книга. 


by argi