21.11.2011 г.

Meсечен топ 10 за октомври 2011

Най-продаваната българска книга за месец октомври е:



“Мила Мерилин” 
Людмила Сланева, Ваня Щерева; “Mavzoleq”, 2011


 За месец октомври, най-продаваните 10 книги в книжарница "От А до Я",
без значение реда са:



     “Проектът “Калигула”
 Патриша Корнуел; “Бард”, 2011



“Аферата” 
Лий Чайлд; “Обсидиан”, 2011



“Произход” 
Дж. А. Конрат; “Алекс Софт”, 2011



“Чудовищен” 
Алекс Флин; “Пергамент Прес”, 2011




“Време за жени”
 Елена Чижова; “Millenium”, 2011



“Бавният валс на костенурките” 
Катрин Панкол; “Колибри”, 2011



“Мъглороден: Сплавта на закона” 
Брандън Сандърсън; “Бард”, 2011



“Рапорт пред Ел Греко” 
Никос Казандзакис; “Enthusiast”, 2011 



“Земята под нейните нозе” 
Салман Рушди; “Колибри”, 2011



 “Крадецът на книги” 
Маркъс Зюсак; “Пергамент Прес”, 2010









15.11.2011 г.

Никога не ме оставяй

Всички сме чели антиутопии – велики книги, променили както литературата, така и начина, по който тя се възприема. Винаги е интересно как се създава един съвършено нов свят, който все пак е произлязъл от реалния, който ние познаваме добре. Как се изгражда на ново? Как се конструира човекът в него? Защо винаги има един, който решава да пребори системата? Защо той никога не успява? И въобще как се запазва човешкото, когато е поставено в затворен кръг, оплетено от мрежата на това, което наричаме антиутопия?

Тези въпроси някак естествено се появяват всеки път, когато чета такъв тип книги. От тях се пораждат и други, целящи да изпитат мен, да ме поставят в подобна ситуация, за да осъзная отново безумието, пред което са изправени героите на Оруел, Бредбъри, Бърджес, Хъксли, Замятин и др.

Никога не ме оставяй, Кадзуо Ишигуро,
изд. Колибри

4.11.2011 г.

Жулиета от Сиена

Манията ми по историята за Ромео и Жулиета започна преди около половин година или може би малко повече, когато изгледах филма „Писма до Жулиета”. Тогава реших да проуча цялата теория за това, че Шекспир всъщност не е истинският „баща” на влюбените младежи от Верона. Желанието ми да стигна до дъното ме подтикна да прочета отново трагедията, но спря до там поради липса на толкова свободно време за ровене из интернет и библиотеки.
"Жулиета" - Ан Фортие
ИК "Бард", 2011

Преди няколко месеца на българския пазар излезе нова книга, разглеждаща историята за Ромео и Жулиета в нова светлина с криминален привкус – друг град, други фамилии, други врагове, други мистерии. В „Жулиета” на Ан Фортие (ИК „Бард“, 2011) не говорим за Жулиета Капулети и Ромео Монтеки от Верона, а за Жулиета Толомей и Ромео Марескоти от Сиена, които в този сюжет са истинските личности, вдъхновили Шекспир.
Джули Джейкъбс е обикновена жена, която от малка живее с леля си, сестра си Джанис и иконома Умберто във Вирджиния. След неочакваната смърт на леля Роза, Джули наследява ключ от сейф в Сиена – родният й град и мястото, на което майка й, Даяна Толомей, загубва живота си в автомобилна катастрофа. Джули решава да последва сърцето си и да замине за Сиена, за да разбере какво й е завещала покойната й майка. В сейфа, обаче, тя намира само едно кръстче, опърпано копие на трагедията „Ромео и Жулиета“ и записки на майка й от дневниците на някой си монах Лоренцо. От тук започва истинското приключение на Джули Джейкъбс, чието истинско име е Жулиета Толомей – наследничка на древния род Толомей и част от романтичната история за Ромео и Жулиета.

1.11.2011 г.

The Help


За четири месеца живот в Америка научих няколко неща, които определят същността на тази държава. Едно от най-важните, според мен, е съвсем простичко, но ако не се разбере и възприеме от всички, може да причини (а и вече е причинявало) много проблеми на хората що се отнася до възприятията ни за “другия”. “Всички сме равни” - там, където работим, учим или живеем, без значение от това каква националност сме, с какъв произход сме или какъв е цветът на кожата ни. Всеки трябва да бъде третиран наравно с другия, защото... ами в крайна сметка – всички сме хора.