27.08.2011 г.

"Човекът със сините кръгове"

"Човекът със сините кръгове"
Фред Варгас
ИК "Колибри", 2009
Купих си „Човекът със сините кръгове” на последния Панаир на книгата, главно защото отдавна ми се беше дочел криминален роман, а за Фред Варгас бях чувала само добри отзиви. Това беше и книгата, която ме придружаваше в пътуването ми до морето с влака – бях решила, че една кримка е най-подходящото, което мога да чета по време на плажните дни, предвид факта, че не чета чиклит.
Конкретно при мен, книгата не създаде ефекта „Уау!”, може би защото подходих към нея с прекалено големи очаквания. Консултирах се с почитатели на писателката и мнозинството от отговори гласеше, че не съм започнала Варгас с правилната книга. Може би наистина е така.



Не мога да кажа, разбира се, че стилът на Варгас няма чар – той е неуспорим. Образите на комисар Адамсберг и Данглар ми станаха симпатични още с появата си – Адамсберг с особняшките си маниери дори малко ми напомня за Поаро, който, от своя страна, ми е голям любимец. Не мога да отрека и факта, че историята е добре заплетена – наглед много проста, но стигнеш ли края ти става ясно, че ситуацията хич не е както си си я представял. Загражданите в сини тебеширени кръгове предмети, а впоследствие и трупове изненадват читателя и карат ума му трескаво да анализира заедно с Адамсберг какъв, по дяволите, е този убиец. Дотук всичко е чудесно за една кримка – точно каквото трябва да бъде – необикновено, ново, изненадващо.

Лично за мен, любовните истории бяха в леко по-силна доза, отколкото би ми се искало. Подпийващият Данглар, отглеждащ децата си сам, зарязаният от любовта на живота си и търсещ утеха в чужди женски обятия Адамсберг, вечно преследващата любовта Клеманс...не ми допаднаха тези любовни трепети в книгата, но това си е мое мнение.

Нещото, което очаквах да получи своето обяснение до края на романа, а остана така висящо, беше надписът, който беше изписван около всеки син кръг: „Виктор, Виктор, какъв позор – защо излязъл си от вас във този късен час?”. Е, не може да прочетете „Човекът със сините кръгове” и да не ви загложди въпросът „Какъв е този надпис?” – преписан е отнякъде или е съчинен и ако е съчинен, защо името е Виктор и какъв наистина е този позор? Не знам за вас, но аз доста се ядосах след като за надписа така и не се разбра нищо.

Въпреки всичко, съм твърдо решена да прочета друга книга на Варгас в следващия си криминален глад – за да видя дали наистина съм започнала с грешното заглавие или просто тя не е за мен. И ако за вас любовният елемент не е проблем – бих ви препоръчала книгата, защото колкото и трудно да прочетох първите две-трети от нея, толкова бързо отхвърча последната една-трета. Направете си сметка колко изненадващ е финалът...

By Beni