15.06.2011 г.

Да убиеш присмехулник

Да убиеш присмехулник, Харпър Ли
изд. Бард

-->
Не знам от къде да започна. Може би от това, че книгите определено намират читателите си, а не обратното. Да убиеш присмехулник намери мен, макар че не беше в най-подходящия момент – отначало си мислех, че няма да имам време, за да й обърна нужното внимание. Но тази книга сама намери нужното време и дори малко повече....
Да убиеш присмехулник и Харпър Ли изживяват не малко заедно. Първото издателство, публикувало книгата е предупреждавало многократно авторката, че едва ли ще продаде много екземпляри. До сега само в Америка са продадени над 30 000 000. Дълго време са се носели слухове, че не Харпър Ли е авторка на книгата, а Труман Капоти – неин съвременник и прототип на един от героите в романа. Според мен това е неоснователно предположение, но пък оформя една интересна среда около книгата.


Да убиеш присмехулник е книга, която всеки трябва да прочете. Написана е с изключително чувство за хумор, въпреки че темите, които засяга далеч не са толкова забавни. Историята се разказва от едно малко момиче, което изживява най-интересните моменти в живота си. Дните й са непрестанна игра, докато въображението й изгражда най-невероятните приключения, свързани със съседската къща и тайнствения Бу Редли. И докато малката Скаут прекарва дните си в компанията на брат си и Дил, в света на възрастните и най-вече на баща й се случва нещо, което в крайна сметка разтърсва и детската безгрижност. Тези събития са описани от гледната точка на едно 9-годишно момиченце и нейната идеална представа за живота. Чистият й поглед перфектно определя човешкото поведение и неговите най-жестоки отблясъци. И в хода на историята все повече става ясно, че възрастните имат още много да научат от децата. Не случайно Харпър Ли е избрала точно този начин на разказване, защото той най-пълно разкрива парадокса на расизма например или на безумните предразсъдъци, на които робуваме всеки ден. Малките деца, чиито мозъци все още не са промити от грозните идеи на възрастния човек в крайна сметка най-добре разбират какъв грях е да убиеш присмехулник...

Но щом има само един вид хора, защо не могат да се разбират помежду си? Щом всички са еднакви, защо се мразят с все сила?

by argi