31.05.2011 г.

Източната философия на едно мече от Запад

Дао-то на Пух, Бенджамин Хоф
изд. Дамян Яков

Всъщност Мечо Пух е едно много готино мече и не се сещам за човек, който да не го харесва. Всички страшно много му се радват, защото е много мило, на пръв поглед глуповато животинче, но пък много искрено и ... винаги гладно за мед. Бенджамин Хоф дава и друго определение за Пух – даоист. Meчо Пух най-вероятно е един от малкото западни мъдреци, следващи Пътя (да, този с главно „п”). Е, наистина звучи някак странно и дори пресилено. Западът не може да се сравнява с Изтока  що се отнася до ученията и философиите, които някои се опитват да разберат и следват с години. Оказва се обаче, че един герой от детските книжки е прекрасен пример за Недялания Камък, който всички се стремим да бъдем. Принципът Пу, Недяланият Камък, разглежда идеята, че в първичната си простота нещата съдържат своя естествена сила. Даоизмът най-общо се стреми към Нищото, защото единствено там човек може да се присъедини „към Извора на Всички неща”. А не е ли точно това, което Мечо Пух прави?

24.05.2011 г.

Честит празник!

Екипът на Четецът честити на всички българи 24 май - Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура!

По случай днешния празник, ще анонсираме две „книжни” събития!

Първото е откриването на Пролетния базар на книгата – много приятни емоции, културни събития, книги и отстъпки на едно място! Както винаги, местоположението е НДК, но този път, етажът е 7-ми, залата – номер 3. Входът е свободен, а работното време по-дълго – чак до 20 часа! Да се срещнем там между 24 и 29 май!

Второто събитие, на което се спряхме, е откриването на новия сайт за книгоразпространение и не само – knigite.com

Създателите на сайта са избрали мултифункционалността за своя водеща черта и предлагат много книги, статии, интервюта, новини и информация на едно място! В knigite.com можете да си закупите книга, да получите всякаква информация, свързана с областта на книгоиздаването: от печатници и литературни агенции, до университети в България и по света, в които се изучава специалността. Сайтът предлага и участие във форума им, където освен теми за дискутиране(любими автори, книги, цитати), има и книгоборса, на която можете да продадете, подарите или намерите стара или не толкова книга! Освен всичко, споменато досега, knigite.com разполага и със секция „Лично творчество”, в която всеки потребител може да сподели писани от него неща, да намери информация за всички библиотеки, включително и електронните, както и за блогове за книги. Е, това ако не е една хубава новина като за празника!

Четецът пожелава успех на knigite.com – имахме нужда от нещо толкова...мултифункционално!:)
Надяваме се да се срещнем някъде между щандовете на Базара на книгата и ви пожелаваме весел и много книжен празник!

22.05.2011 г.

"Защото ние сме това, което четем."

  Ако (все още) не сте разбрали или не сте видели! На 24 май, пред Народен театър "Иван Вазов", между 8:00 и 12:00ч.  всички малки и не толкова малки читатели ще могат да седнат на "Големия стол" на "Малкото голямо четене". Вземете любимите си детски книжки и отбележете един от най-хубавите празници на България чрез своя прочит!

Виж още:
Интернет страницата на "Малкото голямо четене"
* Програмата на "Малкото голямо четене"
* Клипове за "Малкото голямо четене"




by Danny

21.05.2011 г.

Честит празник на всички книго...ли:)

На днешната дата, 21-ви май, православната църква отбелязва Деня на Йоан Богослов.

Апостол Йоан Богослов е смятан за най-любимия ученик на Исус Христос и единствен измежду дванайсетте, който е пътувал навсякъде с учителя си и неизменно е останал до разпнатия Христос. Той е автор на пет от книгите в Библията, сред които и "Откровение на Йоан / Апокалипсис", в което се описва краят на света, както и на фразата "В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово" (Евангелие от Йоан 1:1). Може би това е и причината символът на Апостол Йоан Богослов да е не друг, а книгата.

Освен покровител на композиторите, художниците и всички, занимаващи се с изкуство, теолозите и приятелствата, Апостол Йоан Богослов е патрон и на всеки, който работи в сферата на книгата: писатели, издатели, редактори, книготърговци, печатари, книговезци, производители на хартия и не на последно място – книгоиздателите!
Екипът на Четецът честити празника на всички колеги от 2-ри курс Книгоиздаване, на всички останали колеги от специалността, на преподавателите, които са се отдали напълно на нас и на всичко, свързано с книгата, на всички книгоиздатели, книжари,  писатели и редактори! Дано професиите ви носят винаги щастие и удовлетворение!

Екипът на Четецът благодари на Георги Георгиев за помощта и съвместната работа, на Гриша Атанасов за подкрепата при стартирането на блога ни и на доц. д-р Милена Цветкова за предоставената преди и сега информация и за помощта, която, убедени сме, ще продължава да ни оказва!:) Честит празник!

9.05.2011 г.

Облачният ден на Аддришан

- Много мрачни дни се струпаха напоследък. – ми каза Аддришан – Сигурно е защото хората не четат. Не че и в книгите не пада дъжд, но след него я ще се извие някоя дъга, я ще изгрее слънце, я ще цъфне благоухаен храст. А в тоя свят , на нечетящи , остава само сивотата, даже капките не се задържат за дълго по асфалта, а гледат да избягат обратно в облаците. 
   Аддришан беше приказен герой на безизвестен автор. Твърдеше, че тръгнал по земята на лов за хора! На 1 май 2011 г. той напуснал страниците на книгата си, за да се слее с „реалния свят”. Причината за това негово действие не беше от приятните, а от тъжните. Поне така си я представяше – като съкрушен мим, който е загубил червеното си.
  Страната, в която се бе родил и живееше Аддри, както го наричаха приятелите му, бе вълшебна. Част от измислицата на престарял продавач на чадъри, който така и не успял да се пенсионира, но за сметка на това написал приказка. Малка книжка, предназначена да се чете в мрачните страни, за да  предизвиква слънцето да изгрее. Поне така твърдял в предговора нейният автор: „Мили хора, тези страници може да са бели, но буквите по тях съвсем не са черни, както, вярвам, ги виждат очите ви. Понеже, поради някакви необясними за мен причини, цветовете на дъгите взеха да напускат земята, аз реших да хвана колкото мога от тях и да ги скрия на сигурно място. Ако се загледате много внимателно във всеки мастилен отпечатък, то непременно ще забележите,че най-отгоре той е червен, а най-отдолу – виолетов.
Тези особености се показват ясно пред четящите в облачно време, които приканват слънчевите лъчи на дуел....” и т.н.
  Когато се запознах с Аддришан, той ми сподели, че малко, но силни човеци, са успели да прочетат неговата история. После я пренаписвали, вярвайки, че тя е част от детските им спомени или я преразказвали,смятайки че току-що са я измислили. За нещастие това не продължило дълго. Хората взели да забравят . Тогава в страната на Аддри започнали да се случват странни неща - една сутрин видяли порой да се излива от небето и да отмива цветовете на всичко, което обитавало дворовете им. После и самите те започнали да избледняват. Нямали време да забележат промяната в себе си, защото след пороя избуяла жилеста трева, която била по-висока от дърветата. Мигновено започнали да я косят. Тогава във въздуха се разнесъл не аромат на прясно окосена трева в пролетен ден, а на отходни канали... и пак заваляло.
        И така, ден подир ден нещата се влошаваха, приказните герои посивяваха, фантазиите им избледняваха, защото сърцата им се натъжаваха.
        Какво ще правиш? – попитах Аддришан.
        Ще шептя в ушите на хората, докато не се разтопя – отвърна ми той. - Ще им разказвам за нас, докато не ме отмие дъжда. Знам, че ако някой разкаже на друг за нас, а другият си ни представи и предаде нататък фантазиите си, то ние ще се преродим, заедно с първите слънца, който ще изпекат над човешката земя...
Такива бяха последните думи на Аддри. В „реалния свят” той изкара само една неделя и срещна само един човек. Обещах си да разкажа за него. Нещо повече – почувствах го като мой дълг. И сега гледам към небето, което ми се мръщи самодоволно. Но то не знае, че скоро ще отворя книгата, която ще ме закара далеч от него, там, откъдето ще се върна със златната светлина на новия ден. А ти ще ми помогнеш ли да намерим Аддришан?

By Danny 

8.05.2011 г.

Александър Шпатов и неговия "Календар с разкази"

"Календар с разкази"

   За Александър Шпатов чухме съвсем случайно. Че има вече две издадени книги научихме по-късно. Решихме, че след като го наричат „Най-обещаващият млад български автор” е непростимо да не отидем на представянето на третата му книга, за да видим що за човек е. 
Александър Шпатов
Снимка: Васил Танев
Подготвихме се откъм факти: Александър Шпатов е роден през 1985 година, завършил е Американския колеж, а по-късно и право в СУ. Автор е на три сборника с разкази: "Бележки под линия"(2005), "Разкази под линия"(2008) и най-новия - "Календар с разкази" (ИК  Enthusiast”2011). Е, именно на този, последния, предстоеше представяне. И то не какво да е. Пространството, което предлага книжарница „Хеликон” в хотел „България” се оказа недостатъчно, за да побере приятелите и почитателите на автора. Любен Дилов-син, който е редактор на книгата, се оказа верен почитател на стила на Шпатов и сподели какво удоволствие е била работата по и най-вече С  тази книга. Всеки, който пожела, получи автограф в комплект с усмивка от автора. А най-голямата изненада за всички гости беше групата Rumba Aficionado, чийто членове направиха атмосферата дори още по-приятелска и уютна.
Любен Дилов-син и Александър Шпатов
   Нещото, което ни направи най-хубаво впечатление (освен корицата, за която поздравяваме Иво Рафаилов) беше трейлърът на книгата, който вървеше на екраните в книжарницата по време на цялото представяне. Видеото е заснето и монтирано от Теодор Стоянов, анимацията е на Мето Гусаков, а музиката – на Любомир Петров. Ние ви го препоръчваме, защото на нас много ни хареса. 
Rumba Aficionado
   Ако отидохме на събитието, за да добием представа за Александър Шпатов, то си тръгнахме с ясната представа, че тази книга трябва да се прочете. Казано по-общо, екипът на Четецът се интересува от новото поколение български писатели. В това отношение, Шпатов не прави изключение. Във всички останали, Александър Шпатов е едно голямо, хубаво изключение, което ние заобичахме от първия ред.
   Както пише Любен Дилов-син в анотацията си за книгата – Шпатов е намерил прекия път. От неговите разкази нищо не можеш да махнеш и нищо не можеш да добавиш(а и да можеш, забранявам!:), защото те са от онези рядко срещани писания, които те изненадват и които след това не можеш да си представиш да са другояче.  Тук е мястото да отправя своя призив към всички читатели, които уважават само и единствено тежката и величествена литература, която нагнетява съцето с тъга, съжаление и носталгия и сякаш забавя ударите му под тежестта си. 
Авторът раздаде много автографи
Откровено казано, тази книга хич не е за вас. Изобщо стилът „Шпатов” не е за вас. Защото„Календар с разкази” е соленият ветрец от морето рано сутрин, когато изгревът ти прави едно такова леко на душата, и лесно, и приятно хладно. „Календар с разкази” е един от онези дни, в които се чувстваш свеж и лежерен, в които суетата е нещото, което те интересува най-малко на света. „Календар с разкази” е онова блажено удоволствие, което те обзема когато се усмихнеш на непознат и той ти отвърне...ама с усмивка, а не с отровен поглед. „Календар с разкази” носи своите 12+2 послания с усмивка, без изобщо да ги натрапва на някого – ако искаш ги вземи, ако искаш ги върни между редовете. И в двата случая ще прелистваш страниците с надеждата следващата да не е последната, защото ти е хубаво да се усмихваш, да береш пресни бадеми, да отглеждаш прасе, да се возиш в откачен (или може би не чак толкова?!) автобус. Ако не друго, поне ще научиш как се стига до морето с два клика на мишката, ама не по екрана. Такъв е Шпатов – все ще намери Shortcut и до твоето сърце.

Повече информация за книгата, можете да получите на Фейсбук страницата й 

Четецът благодари на ИК „Еnthusiast” за предоставените снимки от събитието!

By Beni 

3.05.2011 г.

Месечен топ 10 за април 2011

Най-продаваната българска книга за месец април е:

"Календар с разкази"
Александър Шпатов; "Enthusiast", 2011



За месец април, най-продаваните 10 книги в книжарница "От А до Я", без значение реда са: 

"Любов"
Елиф Шафак; "Егмонт", 2010


"Проницателят"
Анди Андрюс; "Skyprint", 2010

  
 "Елементарните частици"
Мишел Уелбек; "Факел Експрес", 2010


 "Мистър Бог, тук е Ана"
Фин; "Аквариус", 2010


 "Малкият Никола тръгва пак на училище"
Рьоне Госини; "Колибри", 2011


 "Змийско кълбо"
Франсоа Мориак; "Enthusiast", 2011


"Въпросът на Финклер"
Хауърд Джейкъбсън; "Сиела", 2011


 "Дневник на една лоша година"
Дж.М. Кутси; "Жанет-45", 2011


 "Жовотът според Любка"
Лори Греъм; "Жанет-45", 2010


"Господин Готин"
Хауърд Маркс; "Рива", 2007


2.05.2011 г.

*Books*

Понякога попадам на различни снимки в интернет, в които един от водещите елементи е книгата. Реших да ги събирам, както едно време събирах картинки от дъвки и т.н. Ще ги споделя и с вас, заедно с линкове към страниците им. Надявам се това да не е само първият такъв пост. Приятно разглеждане! :)

виж: http://www.uproxx.com/2010-holiday-guide/2010/10/gifts-for-the-dry-and-boring-book-people/


виж: http://libraryland.tumblr.com/post/129565763/skandalon-andre-martins-debarros-the-art-scholar


виж: http://weheartit.com/entry/6380331


виж: http://libraryland.tumblr.com/post/3897161420/http-aycatanrikulu-deviantart-com


виж: http://www.teleread.com/ebooks/quick-notes-books-as-street-art-joo-joo-tablet-glamour-and-more/


виж: http://www.flickr.com/photos/simonk/127684579/



виж: http://www.nextnature.net/2008/10/modernistic-book/


виж: http://darkmatters.org/forums/index.php?showtopic=16916


виж: http://sarahsalway.blogspot.com/2008_10_01_archive.html


виж: http://weheartit.com/entry/2456789


by Danny

1.05.2011 г.

Една по-различна теория за материята и светлината



Андрю Портър е един наистина умел разказвач. Всичко, което прочетете на гърба на тази книга е истина. Десетте разказа се четат с такава лекота, с каквато, вярвам, са писани. Изреченията са перфектно построени и изграждат текста почти неусетно, водейки го към един иначе простичък финал. Историите са еднотипни, но и много различни.