16.02.2011 г.

Страната на чудесата


Запознах се с Харуки Мураками чрез “Спутник, моя любов” и още тогава останах много впечатлена от начина, по който разказва, от реално-нереалните му истории. “Страна на чудесата за непукисти и Краят на света” е поредната невъзможна история и дори смея да твърдя – една от най-добрите му.
Романът наистина е изпълнен с чудеса. С изключителни характери и много въображение. Нямам намерение да преразказвам сюжета, защото той е необясним, а и не искам да развалям магията на историята, защото всеки сам трябва да изживее това приключение. От друга страна просто не знам какво може да се каже за тази книга – тя сама говори за себе си и нищо от това, което сега ще прочетете не може да я опише напълно, да я обясни или да я оцени по достойнство. Това, което знам със сигурност обаче е, че тя попада в списъка “трябва да се прочете на всяка цена”, така че не губете време – прочетете я, препоръчвам горещо!


Наистина, светът, който Мураками описва е странен, на места неразбираем, невъзможен, понякога много романтичен, а друг път направо отвратителен. И все пак – реален, най-малкото заради това, че е необясним и защото често нещата се случват не по начина, по който сме искали да се развият. Такъв е животът през очите на японеца – една безспирна река, може би водеща към истината, която всъщност всеки от нас предварително знае. Един поток от усещания, противоречиви чувства, много литература и малко джаз за фон. Приключение след приключение, в опит да разгадаеш света, който сам сътворяваш. И да избягаш от неизбежното.
Какво значи дух и кое е онова нещо, което ни прави различни от черната сянка? Съществува ли живот, паралелен на нашия? Къде е краят на света? Въпроси, на пръв поглед без отговор, особено ако не сте чели “Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”. Въпроси, които отключват още много след себе си, особено ако сте чели “Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”.
Книгата се чете буквално с ококорени очи и е доста пристрастяваща. Сюжетът се развива динамично и не омръзва, най-вече заради това, че разказвачите са двама (но всеки е разновидност на другия). И в този роман Харуки Мураками показва очарователното си чувство за хумор и как да го кажа.... ами гениалност може би е точната дума. Всъщност на места звучи като модерен психолог, изследващ тъмните дебри на човешкото подсъзнание, но по толкова ненатрапчив и приятен начин, че не можеш да се откъснеш от книгата и от хилядите предположения какво може да се случи по-нататък. Аз поне четях така – представях си възможните развития в разказа, докато не стигнах до последната страница, осъзнавайки, че книгата е свършила, а идеите ми са били прекалено елементарни. Някак естествено в главата ми се промъкна репликата “Ами да!”, която оформи финала като най-добрия завършек или едно ново начало.
Текстът е изпълнен с всевъзможни препратки към литература, кино и музика, а също и с невероятни аромати от японската и европейската кухня. Така че съвсем нормално е по време на четенето й да ви се чете световна класика, да ви се гледат черно-бели филми, да ви се слуша джаз и да ви се ядат телиатели. Но дори да загърбите значението на препратките и въобще да не им обърнете внимание, то със сигурност пак ще бъдете доволни, защото дори натоварена с много и различни смисли, книгата си остава едно много приятно и леко четиво.
Оформлението на романа също е много интересно. Всеки от разказвачите (които както се уточнихме са двама Аз-а на една и съща личност) има свой собствен символ, подсказващ кой разказва главата. Самите картинки са трудни за разчитане, но най-важното си личи и няма да го разкривам, заради тези, които още не са я прочели. Впечатляващ е и начинът, по който е подсилен образът на (под)съзнанието – този, който живее в Страната на чудесата разказва в минало време, а този в Краят на света – в сегашно. Съответно всеки може да си прави различни изводи, аз след малко разсъждения стигнах до идеята, че може би все пак (под)съзнанието е водещо в човешкия живот. Там нещата се случват първо, а след това поемат по пътя към действителността. И може би в ядрото, скрито дълбоко в мозъка ни, точно там е истинският живот. В сегашно време.

Четецът благодари на издателство Colibri за предоставената книга и му пожелава успех с номинацията за Книга на годината.
by argi