30.01.2011 г.

Роман с кокаином


Тази книга е опиат. Тя е кокаин. Изпива силите и те оставя безмълвен. Една нереална действителност, малко страшна, но завладяваща и много, много болезнена. А и много руска.
И типично по руски в романа се говори за крайности. За нежност и озлобление, за щастие и отчаяние, за движение по ръба на една безкрайна бездна. Дрогата е само тъжният финал, а преди него началото поставя самият живот. Защото и той е изтъкан от крайности и от неразрешими проблеми, пред които търсещият млад човек скланя глава.


За приятелството, за любовта и семейните връзки, срама от мизерията на ежедневието и разочарованието от провалените мечти, а и за много други неща разказва М.Агеев. Кокаинът е просто началото на края, естественото продължение на един самотен живот. Той от една страна ражда гения, а от друга го погубва. И макар до самия край всичко да изглежда като ужасен кошмар, голямо недоразумение, някъде много дълбоко (и в автора, и в героя, и в читателя) се крие тъжната истина. И ако Пиер Дако смята, че сънищата не трябва да се приемат буквално, то М. Агеев със сигурност твърди, че кокаиновите халюцинации не само се базират на жестоката истина, но и в крайна сметка я потвърждават.
И защо не приемем, че съществува теория обратна на тази за Едиповия комплекс. В такъв случай тя, съчетана с кокаиновите привидения несъмнено може да роди цял роман. А какво ще кажете да прибавим и физическото отрицание на любовта и искреното приятелско чувтсво, което често обръща полюсите на нормалното поведение. И малко срам, и руски стоицизъм, непринудеността на младежкото поколение и силната болка, която може да нанесе единствено също толкова силна любов. Да не забравим и декора – студената бяла руска зима, пазителка на страха и отчаянието. Също толкова бели като неподправения с хинин кокаин. Ето това вероятно се корени в написването на един истински шедьовър.
Роман с кокаин” е книга, която не се чете наведнъж. И макар да е само стотина странички на моменти изглежда като том от сто. Но все пак, това е роман, който трябва да се прочете, дори само заради това, че после ще можете да твърдите, че знаете какво е да си смръкнал кокаин. А ако самоличността на М.Агеев наистина не е разкрита и до днес, за себе си аз открих отговора на загадката. Той е в тежката безнадеждност на Достоевски, дългите красиви изречения на Набоков и опияняващите истории на Уелш...
А вие къде ще го откриете?




Книгата можете да намерите тук.

by argi