27.12.2010 г.

Dark Fantasy

Знаеш ли защо ангелите са винаги красиви? Защото са безгрешни. Дори и да не носят дрехи, те са облечени в бяло. Но не онова бяло, което е вплетено в тъканите, не. По-скоро е цветът на снега – цвят на току-що навалял сняг, върху който си играят слънчевите лъчи, в утрото на съботния ден. Точно онзи момент, когато хората се будят с усмивка на лице. Да, защото те се събуждат, за да вдигнат плътните пердета и да погледнат през прозореца. Поглеждат – виждайки навън, където всичко е искрящо. Там има хиляди ангели – невидими. Паднали на земята с първите снежинки, те се разхождат по света, разпръсквайки сиянието си в един необикновено обикновен ден. През този ден закуската е по-сладка, чаят и кафето са най-ароматни. Топлината от домовете излиза на улицата и се смесва със студа на зимния ден. Можеш да я видиш в очите на минувачите, които хванати ръка за ръка с ангелите си, разхождат радостта.

Учили са ме, че всеки си има своя ангел-хранител. Защото ангелите са безгрешни. Понякога идват в живота, точно когато сме сгрешили. В моментите, в които сме се отдали на най-човешкото. Понякога вземат греха от нас, пренасят го на раменете си до най-пълноводната река и го хвърлят в нея. Пречистват ни...може би.

Защо му е на съвършенството да се слива с уродливостта? Защото е безгрешно. Светът е многопластов, двустранен. За да умреш – трябва да се родиш, за да се преродиш – първо трябва да умреш. Не може да си безгрешен, без да си опознал греха. Ако нямаше дяволи, то нямаше да има и ангели. Ако нямаше ангели, нямаше да се раждат хора. Изчезнат ли хората – изчезва и грехът!

Знаеш ли защо хората правят толкова грешки? Защото имат ангели!


by Danny