12.11.2010 г.

Детски книжки...

Да почетем малко детски книжки... Наскоро отидох в Столична библиотека, за да върна книгите си от предишния месец и се замислих какво ще си взема този път. Установих, че не ми се чете нищо друго освен детска книжка, затова се отбих в детския отдел на библиотеката и се влюбих от пръв поглед...не в кой да е, а в Роалд Дал...и не в какво да е, а в "Чарли и шоколадовата фабрика". Грабнах я и я зачетох почти толкова лакомо, колкото ядеше шоколад Огъстъс Глуп(ако се чудите кой беше това- дебелото момче в историята:). Хареса ми...Толкова много ми хареса, че без да се усетя, потънах във вълшебната фабрика на г-н Уили Уонка, заедно с Чарли Бъкет и дядо му. Толкова много, че за пръв път от много време, почувствах магията на детския свят. И то не магията на Хари Потър, а истинската магия- магията да поживееш в несъществуваща приказка, да се откъснеш от глупавата реалност на възрастните, толкова загрижени за ежедневието и работата, дори и необръщащи поглед към шоколада...и към Уили Уонка. 

Когато затворих книгата с усмивка на уста, усетих колко щастлива всъщност ме е направила една детска книжка. Така както ме правеха щастлива истинските детски книжки...не тези, в които сега се разказва за вампири и върколаци, роботи и Барбита, а другите- забавните и тъжните, които оставяха следа след прочита. "Малкият Никола" винаги ме разсмиваше, караше ме да лудея с главния герой и приятелчетата му, "Братята с лъвските сърца" ме накара да осъзная какво е за мен сестра ми и че бих направила всичко за нея, а "Продавач на надежда" наистина пробуди в мен надеждата и вярата, които сега са с мен във всяка една ситуация. Дано и сегашното поколение деца преоткрие литературата в тези книги, защото те, с детските си истории, ще ги научат на най-важните неща от света на големите. Такива са истинските детски книжки...и мога смело да заявя, че "Чарли и шоколадовата фабрика" е истинска детска книжка. Как го разбрах? Ами, много просто- тя може да се чете и от възрастни със същата наслада.

By Beni