13.06.2010 г.

Лекция на Паскал Ларделие на тема „ Бъдещето на книгата и четенето”

( Pascal Lardellier- “Ou vont le livre et la lecture?”)



На 4 юни Френският културен институт в София и Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” съвместно организираха публична лекция на Паскал Ларделие- преподавател в Бургундския университет – Дижон, Франция и учен в областта на информацията и комуникацията- на тема „ Бъдещето на книгата и четенето”. Специален гост беше Ришар Лескюр- аташе по чуждестранното обучение във Френското посолство и заместник- директор на Френския културен институт. Лекцията обхвана повечето въпроси, свързани с дигитализацията на книгата.
Паскал Ларделие раздели лекцията си на две части, като първата беше свързана с постоянното обявяване на смъртта на книгата, а втората беше отдадена на отношението на идните поколения към културата и книгата.
Първата част Ларделие започна като отбеляза, че отдавна се говори как книгата ще умре, но това все не се случва. Всеки път при появата на нова техника обсъждаме този въпрос. Сега темата отново се дискутира, защото на пазара се появиха електронните книги, от които се очаква да „убият” книгата на хартиен носител. Ларделие смята обаче, че еманципацията на културата става посредством четенето и собственото разбиране за прочетеното. „ Смъртта на книгата потапя интелектуалците в крах и те я издигат в култ.”
Паскал Ларделие изложи няколко предразсъдъка, свързани с книгата и дигитализацията й:
- Говори се за залез и смърт на книгата. Смята се, че все по-малко хора четат. Но никога не са се публикували толкова много книги. Във Франция всяка есен се публикуват по 100 нови книги, от които поне 10 се радват на успех и награди. За миналата година са се издали 60 000 книги.Книгата се развива толкова добре, че има проблеми с разпространението й. Все повече издатели лансират нови автори в малки тиражи, като се надяват на голям интерес. Един страстен читател прочита средно по 24 книги на година,но броят на тези читатели намалява. На симпозиум в Калифорния, Майкрософт заявяват, че през 2010 година хартията ще изчезне. Енциклопедии като Британика и Ларус изявяват желание да се дигитализират. Уикипедия- най-голямата интернет енциклопедия обаче, иска да се обърне към хартиения вариант, защото хартията е сигурност, стабилност. Ако се замислим, дори и да четем нещо в Интернет, в повечето случаи го разпечатваме на хартия.
- Неграмотността в Европа достига огромни размери. Увеличава се броят на европейците, които не могат или четат трудно. Във Франция 25 % от младите четат с трудности. В Скандинавските страни този проблем не съществува. Наскоро е въведено понятието „езикова несигурност”, което определя проблема на хората, които не могат да се изразят, така че да бъдат разбрани.
- Често книгата е противопоставяна на екрана. Но изследвания сочат, че най- извършваната дейност в Интернет е четенето, така че всъщност не можем да ги противопоставим. За Ларделие електронната книга ще изчезне преди да се е наложила. Доказателство за това е малкият брой продадени електронни книги и случаят на Стивън Кинг и Kindle 2.При появата на новата електронна книга, световно известният автор на бестселъри пуска новия си роман „Ur” безплатно за всеки притежател на Kindle. Установява се, че романите му на книжен носител са постигнали в пъти по-добри продажби. „Аз нямам нужда от електронна книга”- заяви Ларделие- „мога да чета всичко на екрана на IPhone-a си.”
- Интернет всъщност е най-добрият съюзник на книгата. Можем да поръчаме всяка една книга по Интернет. Имаме по-добър достъп до информация от всякога, без дори да помръднем от мястото си, сега, когато съществуват и онлайн библиотеки- не бива да се въздържаме да използваме и този източник на информация.
- Смята се, че култивираната култура е заплашена от Интернет- най-голямото място за забавление. В Интернет има обаче, неограничен достъп до филми, концерти, картинки, лекции- те са само на няколко кликвания от нас и ни потапят в море от неща за четене и гледане. Само че, те са много разбъркани и за да можем да се възползваме от тях ни трябва орзанизационна компетентност, която не всички притежават.
- Интернет дава възможност за образоване на необразованите и дообразоване на образованите. Свободният достъп до информацията в Интернет се оказва обаче, недостъпен за всеки. Трябва да имаш известна култура, за да се възползваш от свободната култура. Също така при Интернет и дигитализирането се губи посредничеството- ако, например, имаш енциклопедия „Британика” на диск, не можеш по никакъв начин да я използваш, ако нямаш компютър. Ако я имаш на хартиен носител, можеш да се възползваш от информацията в нея по всяко време.
- Говори се, че книгата е в агония,а в същото време ние продължаваме да изграждаме все повече и все по-големи библиотеки, които се приемат и използват все така добре. Нямаше да инвестираме в такива „катедрали” на културата, ако книгата наистина умираше. Библиотеките все повече се модернизират- в тях освен книжни материали, вече има и медиатеки. „ La bibliothèque est le lieu des lieux culturels”- „Библиотеката е Мястото на културните места.”- смята Ларделие.
- Страхуваме се от Интернет и глобализацията, но ако наистина съществува някаква универсиализация, то каквото и да е вашето поприще, хоби, интереси, в сайтовете и форумите в Интернет винаги можете да откриете съюзници.
- Смята се, че епохата ни се характеризира с движение на десакрализация на книгата, но всъщност заедно с тезата за изчезване на книгата, започва и процес на ресакрализацията й- пише се все повече за историята й.
Извод
- Новите информационни средства са предизвикателство към книгата, но тя все пак си остава една добра символна форма. За много хора да бъдат издадени си остава признание. Докато, ако публикувате книгата си в Интернет, шансът да я прочете някой освен приятелите ви, си остава нищожен.
- Книгата ще се наслаждава на още добри дни по няколко причини. Първо, тя е съвършеният предмет- не е скъпа, не се разваля, можеш да я носиш навсякъде със себе си и с купуването й, съдържанието си остава завинаги твое. Второ, книгата налага обичаи около себе си. Трето, в Интернет ролята на автора е разградена- навсякъде се публикуват цитати, но много малко хора пишат чии са те.

Втората част на лекцията беше отдадена на отношението на младите към книгите и дигитализацията им, към културата, към четенето. Паскал Ларделие, като преподавател и професор, заключи, че младите четат по-малко и по-различни неща. Той даде за пример книги като „Хари Потър”, „Властелинът на пръстените”, „Здрач”, които отразяват познати вече теми и са толкова успешни благодарение на реклама и субпродукти, свързани с тях и филмите към тях.
Извод
- Отношението на младите към екрана е много голямо. Десетки часове се прекарват пред него. Свободното време изцяло се използва пред компютър, телефон, телевизор.
- Отношението към новите технологии е обект на самообучение. Информираността за тях е се предава през поколения, напротив- младите обясняват на родителите си как да боравят с мобилен телефон и компютър. Процес на ресоциализация.
- Младите се занимават с прекалено много неща наведнъж- чатят си, пишат домашните си, четат, гледат телевизия. Докато книгата изисква концентрация.
- Интернет има такъв успех сред младите, защото позволява да си изграят с личността, правописа, прякори, контекст- създава се задушевност.
- Проучвания на психолози сочат, че съществува отричане от култивираната култура и интелигентността. Създала се е загуба на културен авторитет от страна на училището. Докато книгата е стълб на знанието, Интернет е бърз достъп до информация. Дали не трябва да се подновят педагогичните методи?...
Краен извод
- Книгата е в много добра форма и има бъдеще.
- Интернет едновременно се представя като отлично информационно средство и метод за демократизация на културата , но и елитарно средство- не всеки може да си го достави и да го ползва.

Паскал Ларделие е автор на няколко книги, сред които и : “Demain, le livre”( „Книгата утре”), “Le pouce et la souris”(„Палецът и мишката”), “Le réseau pensant”(„Мислещата мрежа”)







Повече за Паскал Ларделие в блога му.

By Beni