22.04.2010 г.

Честит рожден ден на Валери Петров!

Когато бях малка, всяка вечер мама ме приспиваше с любимата ми приказка – "Копче за сън". Настанявах се удобно в леглото и за всеки случай поглеждах скришом към ъгъла на стаята – там ли е Сънчо? Бях научила приказката наизуст, въртях копчето на пижамата си както го прави малкият Оги и се унасях в сладък сън: "Миш, миш, миш, време е да спиш...".

След няколко години вече можех да чета сама и така се запоснах с другите герои на Валери Петров – опознах морския свят с Лили и Хрили, разбрах, че "за валса трябват двама – кавалер и дама", пожелах си да имам и голям санбернар като онзи от рисунката към "Меко казано"...

По-късно започнах да чета и невероятната му поезия, намерих Шекспир и Жак Превер в превод на Валери Петров и разбрах защо когато се говори за него се казва Поет с главно "п". Защото стиховете, които пише са вълшебни, красиви, мелодични. Думите са силни, изречени сякаш по детски невинно, но толкова дълбоки и толкова мъдри! Всъщност не биха могли да се опишат с думи – те се усещат и се изживяват.

И днес се връщам отново към детството си , често гледам "В лунната стая" (в Столичен куклен театър). Само за един час – трепетно очаквам заедно с малката Росица мига, в който майка й ще се върне от работа. Гледам в захлас концерта на странния човек и се потапям в нежната мелодия на валса, а накрая, когато Росито все пак започва да свири на голямото старо пиано, се чувствам малко по-щастлива, но тайничко й завиждам, че тя може да го прави, а аз така и не съм се научила. Аплодисментите ме изтеглят обратно към реалността, където осъзнавам, че това не е приказка само за деца...

Това е. Всъщност това е, за което всеки писател твори, нали? За да може след 90 години неуморна борба с неблагодарния живот поне някой да бъде благодарен за положения труд (макар да изглежда, че Валери Петров не полага никакви усилия за написването на стиховете си – просто "когато върви по улиците, той подритва рими пред себе си" :) ). А вярвам, ние всички с удоволствие заживяваме в приказния му свят, където детството е по-вълнуващо, мечтите по-големи, а въображението – по-цветно. Затова някоя вечер, точно както мама го правеше за мен, ще прошепвам на децата си преди да заспят: "Миш, миш, миш, време е да спиш – целият квартал вече е заспал: спинкат стъпалата, спинкат перилата, асансьорът спинка, спрял като картинка".

P.S. На 22  април 2010 г.,  от 10.30 часа  Столичен Куклен Театър ще представи   извънредно безплатно представление на спектакъла "В лунната стая" от Валери Петров по случай 90 годишния му юбилей.


 


by argi