21.07.2016 г.

Стихотворение на седмицата: "Спомен за пристанище"



Огромно беше лятото на юлското пристанище,
минаваше дванайсет, моряците ги нямаше.

Горещината спеше на плочите простряна
и докерите влачеха сандъците към крана.

Скриптеше тежко слънцето, повдигаше морето,
опънати до скъсване трепереха въжетата.

Аз дъвчех дъвка, седнал на касата с консерви,
която заминаваше след два-три дни на север

и сянката ми бавно надясно се изместваше,
земята се въртеше, макар да не усещах,

а докерите все тъй сандъците си влачеха,
моряците ги нямаше, огромно беше лятото.

 - Георги Рупчев

14.07.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Отиде си


 http://www.radioromaniacultural.ro/files/art-119811-tudor-arghezi_medium.jpg

Отиде си. Сам те помолих да си идеш.
Следих те с поглед из полето как вървиш -
сред детелините ти стъпваше спокойно,
вървеше все напред, не се обърна ни веднъж.

А можех да ти махна със ръка и да те върна,
но можеше ли сянката ми да те спре?
Желаех да си тук - и да те няма,
но мисълта ми да те стигне не успя.

Накрая те извиках да се върнеш.
Но ти не спря. Защо ли да се спреш?

- Тудор Аргези

превод: Огнян Стамболиев

7.07.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Из "Седем нощни седмостишия", IV



Едно голо рамо 
Като истина 
Заплаща ценността си 
На крайчеца на тази вечер 
Която свети тъй самотна 
Под тайнствения полумесец 
На моята носталгия.

 - Одисеас Елитис

Превод: Стефан Гечев

30.06.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Молитва



Към деветдесетте вече, но още с надежда,
че ще го кажа, изразя, изтръгна от себе си.
Ако не пред хората, то пред Тебе,
който ме хранеше с мед и с пелин.
Срам ме е, защото трябва да вярвам, че си ме водил и пазил,
сякаш съм имал пред Тебе специални заслуги.
А аз приличах на тези от лагера, дето две борови клончета
на кръст връзваха и тихо се молеха нощем на нара в бараката.
Молбата на егоиста, която донесох, благоволи да изпълниш,
само и само да видя колко била е нелепа.
Ала когато от милост за другите за чудо Те молех,
мълчаха небе и земя - както винаги.
Морално съмнителен заради вярата в Тебе,
се възхищавах от тези, които не вярваха, за простодушното им упорство.
Мигар съм бил почитател на Твойто величие,
щом смятах религията за добра към слабите, какъвто самият аз бях?
Най-малко нормален от класа на отец Хомски,
аз още тогава се вглеждах във водовъртежа на Провидението.
Моите пет сетива сега полека затваряш
и ето ме стар лежа в тъмнина.
Оставен на онова, което тъй ме измъчваше,
че тичах напред и стихове съчинявах.
Прости ми вините, и истинските, и онези, въображаемите.
Убеди ме, че съм се трудил за Твоя прослава.
В часа на агонията бъди с мене като Твое страдание,
което не може света да избави от болката.

 - Чеслав Милош

превод: Силвия Борисова

23.06.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Надпис

Гледаш ръцете ми.
Слаби са - казваш - като цветя.
Гледаш устните ми. -
Не им е по силите да обхванат света.
         По-добре да се полюлеем върху стъблото на мига,
         да се опием с вятър,
         да погледаме как залязват очите ни.
         Ароматът при увяхването
         е най-прекрасният на света,
         очертанията на руините смекчават болката.
В мене е огънят, който мисли,
вятърът, който пълни платната,
нетърпеливите ми ръце могат
главата на приятеля
от въздух да изваят.
Повтарям стих, който бих искал
да преведа на санскритски
или на пирамида да поставя:
Когато светлината на звездите секне,
ще осветим нощта със себе си.
Когато вятърът се вкамени,
ние ще раздвижим въздуха.
- Збигнев Херберт
Превод от полски: Здравко Кисьов

21.06.2016 г.

Подчертахме си от: „Щъркелите и планината“

   

   Като отворих пак очи, огънят беше изгаснал и тънка червена ивица обгаряше хоризонта. Тътенът на калашника раздра тишината - Орхан, не, Елиф, стреляше в пукащата се зора. А някъде долу в ниското отекна още по-гръмко чаткане. Американче, ела и ти да се пробваш!
   Дръпнах спусъка и автоматът се загърчи в ръцете ми като хапеща змия. Чат-чат-чат. А долу ехото му отвърна ат-ат-ат с хиляди тракащи клюнове. Стояхме сред древните руини, а под нас - оттук до Турция - хиляди бели щъркели чаткаха с клюнове. Хиляди вятърни турбини въртяха перки, в безкрайни стройни редици.
   - Щъркелите говорят с автомата - прошепна Елиф в ухото ми, - като че автоматът и той е щъркел. Дай пак - каза ми. - Поговори с щъркелите.
   На изток слънцето се вдигаше откъм морето. А аз дръпнах спусъка и заговорих с щъркелите.


20.06.2016 г.

Who let the dogs out? Сизър Милан.

Каня се да ви разкажа малко повече за тази книга от... година и половина.

Не ме съдете.

Преди малко повече от година и половина с приятеля ми решихме да си вземем куче (т.е. аз го убедих). И тъй като той беше имал само „дворни кучета“, а на мен това щеше да ми бъде първото, решихме да се подготвим добре. Естествено, той пое онлайн източниците, а аз си взех единствената книга на „говорещия с кучета“ Сизър Милан, издадена на български език – „Кратък наръчник за щастливо куче“ (издателство „Егмонт“).

Кратък наръчник за щастливо куче, Сизър Милан
Егмонт, 2013
Не мисля, че има „кучкар“, който да не е чувал за Сизър Милан и да не е гледал поне епизод от предаванията му. Всички знаем, че той е магьосник. Няма да ви лъжа – книгата му няма да направи магьосници и вас. Но (и това е едно голямо НО) ако ви предстои да се сдобиете с първото куче в живота си, Наръчникът може наистина да ви бъде от голяма полза.

Фактите и техниките, описани от Милан, са базисни и определено не стигат за пълните обучение и грижа за лаещия домашен любимец. Но определено са достатъчни, за да ви подготвят какво ви очаква, как да изберете подходящо за вас куче и как да промените начина си на мислене, за да разберете въртиопашкото и неговите „природни закони“ по възможно най-добрия начин. Цялата тази информация е подкрепена със случаи от практиката на Сизър и открива пред нас хората (a.k.a водачите на глутницата), напълно нова гледна точка върху човешко-кучешките взаимоотношения.

Така че ако сте се решили на важната стъпка да приемете в дома си ново космато попълнение, но не знаете откъде да започнете с купищата статии, предавания, клипчета, мнения на специалисти... определено ви препоръчвам книгата на Сизър Милан.

След като прочетох книгата на Милан, вече бях убедена, че сме взели правилното решение. Само няколко седмици по-късно в дома ни с несигурни крачки и много прекатурвания, влезе хъскито Фрея, което на 9 април 2016 г. навърши първата си годинка.

By Beni

18.06.2016 г.

Класиката в цветове

Отново попаднахме на много приятен проект за редизайн на кориците на няколко класики в литературата. Американският графичен дизайнер Ашли Армор Китрел залага на семпли корици на романите Лолита“, Закуска в Тифани“, Да убиеш присмехулник, Великият Гетсби“, Стъкленият похлупак“, Гроздовете на гнева и Приключенията на Хъкълбери Фин, като поставя акцент върху един елемент, важен за книгата . Образът е поставен в центъра и около него е вмъкнато заглавието с привличаща окото типография. Цветовете са ярки и кореспондират много приятно помежду си.
Поредицата не е издадена, а е само личен проект на дизайнера.
















16.06.2016 г.

Стихотворение на седмицата: За мъничко любов


За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,


бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта.


бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.

 - Ярослав Връхлицки

превод: Григор Ленков

14.06.2016 г.

Красивият език ще спаси света

Когато за пръв път у нас излезе сборникът с разкази „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков, с Бени бяхме във възторг. Всъщност бяхме толкова впечатлени и респектирани, че никоя от нас не посмя да напише текст за книгата, просто все не откривахме правилните думи. А това пък е най-голямата сила на Пенков – да нанизва думите по зашеметяващ начин, истинска красота. За дебютния му роман „Щъркелите и планината“ пиша не защото не ми е харесал също толкова, а по-скоро защото искам да го споделя.


„Щъркелите и планината“, Мирослав Пенков,
изд. „Сиела“, 2016 г.