26.05.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Тоя влак за Бургас...

На Недялко Йорданов

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.
Аз сънувам дъждовния плаж.
Там е моя живот - моя странен
и единствен словесен пейзаж.

Там съм целият аз - там забравям,
че съм кратък и лош - че съм аз.
Глас на гларус и аз осезавам
тоя - целия свят... Там в Бургас,

аз умирам от нежност и ярост.
(А се мислех за подвиг роден.)
Глас на гларус, о, писък на гларус -
възмутителен спомен за мен.


Христо Фотев

24.05.2016 г.

19.05.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Вий ще тъгувате…

  
Вий ще тъгувате
понякога за мен.
Вий няма да намерите
такъв глупак
обикнал заедно
със пошлостта ви
притихналия
под снега
Калофер.
Вий ще тъгувате
понякога
и никога за мене,
за оня сенчест
бряг
и за реката,
която никога
не се завръща.
Вий ще тъгувате
дори
за моето незнание,
че вече във Калофер
няма мрак
и той не
слиза вече от
Балкана,
не пада върху
всички пътища забравени,
не пада
върху вашите
ръце. 

 - Иван Пейчев

17.05.2016 г.

Седем добри години и няколко много добри разказа

Седем добри години, Етгар Керет,
изд. Жанет 45, 2015 г.
Седем добри години“ определено е любимият ми сборник с разкази на Етгар Керет. Може би защото са най-реални, може би защото вече познавам този автор и текстовете му ми стават все по-близки и по-близки, може би пък наистина са по-добри от другите досега... Причината всъщност не е от такава важност, защото така или иначе – което си е добро, си е добро.

Ако не си чел нищо от израелския писател, трябва веднага да поправиш тази своя грешка. Не случайно казват за него, че „може да направи повече с 6 абзаца, отколкото повечето автори с 600 страници“. Вярно е. Но когато 6-те абзаца, свършват, ти се иска да има поне още 600 страници.

Няма смисъл да повтарям, че Етгар Керет е майстор на късия разказ, човек с прекрасно чувство за хумор, един от онези писатели, които и на живо са така чаровни и сладкодумни, както и в писанията си. Разказите му винаги успяват да изненадат, да разсмеят, понякога да разчувстват и винаги пленяват читателя – с хитрост или с някой магически трик.

Седем добри години“ е сборник с разкази, посветени на времето от раждането на сина на Керет до кончината на баща му. Нещо като мемоари, нещо като фейлетони, нещо като страници от дневник. Атентати, сирени, бомбардировки, раждане на деца, свят пълен с гущери, особени сънища, братя, сестри, телефонни разговори – истории всякакви, за всяка добра година по няколко. Смешното преобладава, но от време на време се смесва с горчилка, за да може гамата от емоции, които книгата носи, да е пълна. На някои разкази толкова се забавлявах, че започвах да преследвам хората около мен и да им чета на глас уж само един абзац, а всъщност довършвах така целия текст. Съответно препоръчах книгата на кого ли не, без оглед на възраст, пол и литературни предпочитания, а след това, признавам си – леко изненадана именно заради това многообразието от хора, установих, че всички я харесват. И как да не я хареса човек? Една чудесна смесица от чувства, онези трагикомични и на моменти сюрреалистични истории, които на всички ни се случват, но само единици успяват да разкажат толкова красиво.


Откровен, забавен, изненадващ, проницателен, Етгар Керет винаги успява да види онова, което другите пропускат, мислейки го за маловажно. Той сякаш е неизчерпаем източник на позитивизъм, открива хумора навсякъде по света – било то във военната обстановка в Израел, в най-тясната къща в Полша или някъде в небето, над всичко и всички. Оставям ти едно малко доказателство, с което ще завърша, а ти може би ще започнеш:

- Вие сте от Тел Авив - казва ми репортерът. - Защо сте били път чак до тази дупка за раждането?
- Искахме го естествено, а родилното тук...
- Естествено?? - прекъсва ме той и се изхилва. - Какво му е естественото от утробата на жена ви да изскочи джудже с висяща от пъпа връв?
(...)
След шест часа от утробата на жена ми изскача джуджето с висящата от пъпа връв и моментално се разревава. Опитвам се да го успокоя, да го убедя, че няма за какво да се тревожи. И че докато порасне, всичко тук, в Близкия изток, ще се е наредило: ще е настъпил мир, вече няма да има атентати, а дори и да се случват веднъж на високосна година, все ще се намира по някой оригинален човек с визия да ги опише по най-добрия възможен начин. Бебето се успокоява за миг и премисля следващия си ход. Уж е наивно - нали е новородено, - но и то не се връзва, така че след миг колебание и леко хлъцване отново надува гайдата.

by argi

12.05.2016 г.

Стихотворение на седмицата: ***

В разговор с един палещ залез
заварих пчелите от кошера.
В дълбоко синьото небе
нахлуваше вечерното ухание на люляци.

Жужеше ласкавата тишина,
една пчела -
една пчела -
застана в упор с умореното светило
и златисто невъзмутимо
го целуна.

По кожата си чувствах
следобеда как се свлича;
в стъклото на сълзите си -
мъката да тича,
в пламтящото великолепие
на слънчевата клада
с крясък на прокажена
чух самотата си да пада.


Данила Стоянова

5.05.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Почти мадригал


http://www.ranina.eu/wp-content/uploads/2014/12/quasimodo.jpg

На запад се обръща слънчогледът,
денят потъва в сбръчканото му око
и въздухът на лятото се утаява
върху листата и дима фабричен.
С тътнеж и облаци изтича бавно
последната игра на небесата
и дървесата, сменящи цвета си
оттатък, зад завоя на реката,
ни спират пак като преди години.
Това е той, все същият наш ден
и същото червено слънце,
залязващо със своя предан лъч.
Аз нямам спомени, не искам да си спомням –
в смъртта отвежда паметта човешка.
Животът е безкраен. Всеки ден
е наш. Един от тях ще спре
завинаги. Когато дойде време.
Но днеска ний седим на бента,
люлееме крака като деца,
следим с очи водите на реката
и клоните, които пият
зеленина от нейния тъмнеещ цвят.
Човекът, който мълчаливо иде,
не крие нож във своите ръце,
а стрък от цъфнало мушкато.

 - Салваторе Куазимодо

превод: Драгомир Петров

3.05.2016 г.

Подчертахме си от: „Мъже без жени“, Харуки Мураками



Докторът бе убеден, че всички жени имат по рождение един вид специален независим вътрешен орган, даден им от природата, за да могат да лъжат. Каква лъжа къде и как ще използва, зависи от човека, тоест от жената. Само че в определен момент всички жени непременно лъжат, и то за нещо важно. Лъжат, естествено, и за маловажни неща, но така или иначе не се колебаят да излъжат за най-важното. При това, без изобщо да проличи по лицето или гласа им. Понеже не те, а даденият им от природата специален независим орган действа на своя глава. Тъкмо затова, макар и с някои специфични изключения, лъжите въобще не разстройват нито съвестта, нито спокойния им сън.“


Цитатът е от разказа „Независим орган“ от сборника „Мъже без жени“, Харуки Мураками, изд. Колибри, 2015 г. 
Превод: Дора Барова

1.05.2016 г.

28.04.2016 г.

Стихотворение на седмицата: Лама Сабахтани



Тежи ми, Боже, кръстът на живота...
Духа ми скръб обсажда, гина веч...
И виждам те - на твоята Голгота -
и шепна твоята предсмъртна реч...

Живях в тълпите сам - не ме разбраха.
В мен всичко светло, всичко в мен добро,
раздадох го... Душата ми обраха,
оставиха ми черното тегло...

Посях любов - поженах срам, вражди!
Напущам веч световните стъгди -
и в теб подирям, Господи, подслона!

Тъй ястреб, от ловеца повален,
издъхва в някой кът усамотен,
с очи, обърнати към небосклона!

- Стоян Михайловски

25.04.2016 г.

Шевици по Шекспир


Едва ли е възможно илюстраторът и графичен дизайнер от САЩ Manuja Waldia да е имала предвид българската шевица, когато е правила тези корици, но на нас определено така ни изглежда. 

Manuja е направила кориците на 40 тома Шекспирови творби за Penguin Random House. Всички изглеждат чудесно и малко напомнят на нашите шевици, затова решихме да ги споделим с вас. Enjoy!

Хамлет

Крал Лир

Макбет

Ромео и Жулиета

Сън в лятна нощ

Отело

Дванайсета нощ